България с 67 процедури по нарушения на правото на ЕС

Европейската комисия е отворила към момента срещу България 67 процедури по нарушения на правото на ЕС. Работим една трета от тях да бъдат затворени още тази седмица, но трябва да се положат усилия за останалите. Това заяви вицепремиерът по координация на европейските политики и институционални въпроси Меглена Кунева.

Тя посочи, че заради предсрочните избори и политическата нестабилност в последната година броят на процедурите се е увеличил двойно, въпреки че страната ни е включена в пилотния проект на ЕС, който позволява нарушенията да се отстраняват на най-ранен етап. Причината е, че в 42-рото Народно събрание бяха внесени 11 текста за промени и правилно транспониране на директиви, които в момента спешно трябва да бъдат приети.

Само за тази година отворените процедури са 47, като това е най-големият брой след първата година на членството. Въпреки това, подчерта Кунева, страната ни не стои зле в общ европейски план – за 2013г. страната е на 15-о място, с близки резултати до Унгария, Ирландия, Словакия, Финландия, Холандия и Кипър.

Картината към момента е следната: България има 51 процедури на етап официално уведомително писмо, като най-много нарушения има в областта на околната среда.  3 са висящи дела и по едно вече има решение, каза още вицепремиерът.

Кунева определи като притеснителни част от 10-те процедури на етап мотивирано становище, което е и последният етап на досъдебната фаза. Половината от тях са за околната среда, където обикновено имаме най-много проблеми, включително две за чистотата на въздуха и качеството на питейната вода, уточни тя.

Кунева посочи, че приветства действията на столичния кмет Йорданка Фандъкова и министъра на околната среда и водите Ивелина Василева, които те полагат за отпадането на процедурите. Според нея парламентът трябва да поеме своята част от отговорността и да приеме законодателни промени в най-засегнатите области.

Кунева коментира още, че очаква докладът по Механизма за сътрудничество и оценка да бъде доста критичен и сравнението с Румъния да не бъде в полза на България. Оптимист съм, че все още можем да постигнем напредък при политическата оценка, подчерта обаче тя.

Кунева посочи, че част от страните-членки настояват напредъкът по механизма да се обвърже със структурните фондове, но по нейно мнение това няма да се случи. Румъния ще настоява нейните резултати да бъдат обвързани с влизането с Шенген, посочи Кунева, като подчерта, че за България обвързването на резултатите от Механизма за сътрудничество и оценка с влизането в Шенген не е със същото значение както при Румъния, заради различните резултати в съдебната реформа. 

Причината за очаквания лош доклад са забавянето на мерките и липсата на политическа воля до момента, каза Кунева, като заяви, че добър знак към ЕК биха били избор на председател на ВКС, избор на главен инспектор на ВСС и парламентът да приеме проекта на стратегия на съдебната реформа.

Кунева съобщи, че в началото на декември в България ще идва мисия на ЕК по Механизма. Водим разговори с посланици, ще се борим всяко постижение да бъде отчетено, както и политическата воля, заключи тя и отчете като енергични усилията на министрите на правосъдието и на вътрешните работи.

Шенген е икономика, подчерта вицепремиерът. Всички министерства от т.нар. силови ресори ще работят за резултати, които ще доведат до по-високи доходи, повече работни места и ръст на БВП, допълни Кунева.