Към нова конференция в Ялта ли сме се насочили?

Дълбоките противоречия между световните и регионални сили поставят под въпрос принципите на международното право и неприкосновеността на националните граници. Това  заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на Четвъртия глобален форум „Изграждане на многополюсен свят“, който се провежда в столицата на Азербайджан Баку. Форумът е организиран от Международния център „Низами Ганджави“ и е посветен на проблемите на регионалната и глобална сигурност.
 
В изказването си държавният глава подчерта, че многобройните кризи по света са реална заплаха за мира и свободата и застрашават глобалната сигурност, както никога досега след края на Втората световна война. „Свидетели сме на изключително сложни взаимоотношения и на неспособността на международните и регионални институции да намират устойчиви решения на конфликтите“, заяви Росен Плевнелиев.  Държавният глава подчерта, че Съветът за сигурност на ООН е легитимният орган за справяне с конфликтните ситуации, но е необходимо да се реформира, за да постигне по-голяма  ефективност в работата си.
 
„Надявам се, че светът не се е отправил към нова студена война, но за съжаление след кризата в Украйна сякаш сме в състояние на студен мир“, посочи президентът. Росен Плевнелиев отбеляза също така, че никой не желае война, но международната общност отново е свидетел на конфронтация и методи от епохата на студената война, на пропаганда, кибератаки и замразени конфликти.
 
Разрешаването на кризите чрез разпределяне на нови сфери на влияние и провеждането на „нова Ялтенска конференция“ ще бъде историческа грешка, заяви още президентът и подчерта, че световните и регионални лидери днес следват различни подходи и се стремят към постигането на различни цели. „Каузата на мъдрите политици е да модернизират своите държави и да образоват народите си“, посочи Росен Плевнелиев и призова да се даде път на дипломацията, а не на противопоставянето. Според държавния глава е лесно да се нарушават правилата, да се дестабилизира и стреля и дори да се победи във война, но е много трудно да бъде спечелен мирът. Президентът заяви, че велики сили могат лесно да дестабилизират една или друга държава, но само гражданите могат да изградят и сплотят отново едно общество, а не намесата на „великите сили“.  Смисълът на политиката не е в създаването на замразени конфликти, окупация на чужда територия или в прекрояването на граници, а в овластяването на гражданите, в създаването на толерантни, свободни и просветени общества, подчерта Росен Плевнелиев.
 
Европа не може да се съхрани като „остров на стабилността“ в световния океан на нестабилност, отбеляза още президентът и посочи, че ЕС тепърва може да бъде застрашен от нови кризи през 2016 г. – евентуалното напускане на съюза от Великобритания, надигането на националистическа и популистка вълна, продължаването на миграционния натиск. Европа може да изпадне и в морална криза, която да доведе до отказ от солидарност и да застраши споделените ценности на европейските държави.
 
Държавният глава отново подчерта, че ЕС има изключително значение и силна политическа легитимност именно като общност, която преодолява различията чрез диалог и сътрудничество и това се дължи на споделените права и ценности от 28 държави. „Политическото и икономическото сътрудничество, както и партньорството в сферата на сигурността вече не са въпрос на избор, а на необходимост“, посочи президентът и добави, че миграцията, тероризмът, енергийната зависимост и икономическата криза надхвърлят националните граници и изискват общи действия.
 
„Извън нашите граници сме свидетели на хаос, провалени държави и замразени конфликти. Днес наблюдаваме нестабилни региони, несигурни граници и притеснени граждани. Във всеки момент, във всяко място на планетата може да се случи терористична атака. Криминални структури за трафик на хора печелят милиарди като подлагат на риск хиляди човешки животи", отбеляза още президентът.
 
Държавният глава определи като „оправдани и навременни“ провежданите в момента операции по границите на ЕС и в Средиземно море в подкрепа на хората, чиито живот е застрашен. „Не по-малко важно обаче, е да разграничим хората, които бягат от война, от мигрантите, които просто търсят по-добра икономическа перспектива. Европейските лидери днес разбират, че няма противоречие в това да пазиш добре на границите си и да спазваш човешките права и свободи“, отбеляза също така Росен Плевнелиев.
 
По думите на държавния глава държавите на Балканите, които са част от миграционните маршрути, формират  първата защитна линия на Европа и се нуждаят от стабилност и просперитет, от толерантност и мирно съвместно съжителство между различните религии и малцинства. „Ние, българите, желаем границите в региона да паднат, а не да бъдат премествани. Провеждаме балансирана и принципна външна политика, стремим се към сътрудничество и приятелство с всички, защото всеки може и трябва да даде своя принос в подкрепа на мира и стабилността“, подчерта държавният глава. Президентът беше категоричен, че само чрез солидарност, сътрудничество и дипломация могат да бъдат преодолени общите предизвикателства.
 
Във форума в Баку участват държавни и правителствени ръководители от над 50 страни. След тях са президентите на Азербайджан, на Албания, на Грузия, на Черна гора, на Република Македония, на Босна и Херцеговина. В откриващата част на Четвъртия глобален форум обръщения към участниците направиха и премиерите на Великобритания и Канада.