6 933 748 избират президент, 6 514 917 - местна власт

 

Броят на избирателите, български граждани, отпечатани в избирателните списъци за местните избори е 6 514 917, а за президентските избори - 6 933 748.

Това съобщи пресцентърът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, по данни на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД ГРАО).

Право да избират общински съветници и кметове имат и гражданите на други държави-членки на Европейския съюз, които имат статут на продължително и постоянно пребиваване в страната.

Броят на заявилите желание и включени в избирателните списъци граждани на други държави-членки на ЕС е 248.

Общият брой избиратели, заличени от избирателните списъци, по информация на МВнР, че са заявили желание да гласуват извън страната, е 32 390.

От избирателните списъци са заличени 7 430 лица, които изтърпяват наказание "лишаване от свобода". От избирателните списъци за общински съветници и кметове са заличени 444 749 лица с настоящ адрес в чужбина към 22 юни 2011 г. Заличени от избирателните списъци по постоянен адрес и вписани в избирателните списъци по настоящ адрес за местните избори са 94 507 лица, а за президентските - 90 888.

След приключването на изборите на 23 октомври и балотажа на 30 октомври ГД ГРАО ще извърши проверка за двойно гласуване, се отбелязва в съобщението.

Във връзка със съпоставянето на данните от преброяването на населението и избирателните списъци, от дирекцията информират, че съгласно Закона за преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 г. обект на преброяването са били българските граждани, които живеят постоянно в България, но не са включени тези, които са напуснали страната преди 1 февруари 2010 г. и техните семейства.

От Дирекцията отбелязват, че един от принципите на преброяването е декларативността, като няма механизъм за проверка достоверността на подадените данни.

Законът за гражданската регистрация задължава в регистъра на населението да се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в България или чужбина), като гражданската регистрация на физическите лица в България се основава на актовете за тяхното гражданско състояние, т.е. зад всеки запис на лице в регистрите стои официален писмен документ, а не твърдение, както при преброяването, пише в съобщението.

Всяко раждане или смърт на български гражданин се отразява в регистрите срещу документ, т.е. това са писмени документи с доказателствена сила. Според експертите това предполага разлика в данните при преброяването и при гражданската регистрация. Така например около 7,4 млн. са преброените български граждани, а в регистъра на населението фигурират около 8,5 млн. живи български граждани, живеещи у нас и в чужбина.