На 17 август 986 г. Самуил разгромява византийците в битката при Траянови врата. Византийският император Василий ІІ претърпява най-голямото поражение в походите си за покоряване на България. Значителна част от армията му е унищожена, а той едва успява да се спаси.
Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се разбере с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил. В замяна на своето подчинение Арон иска да завърже роднински връзки с императора чрез брак на един от синовете си с Ана, сестрата на Василий II. Вместо сестра си императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях.
Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се отправя към Сердика (дн. София). Целта му е да се справи с българите с един удар.
След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.
По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки Сердика, Василий II я обкръжава и изгражда силно укрепен лагер.
Василий ІІ заварва в крепостта едва около 4500 бранители, тъй като Самуил е на поход с войски в Тесалия (Средна Гърция). Това привидно облекчава задачата му, но го принуждава да бърза преди Самуил да се е завърнал.
Войските на Самуил с изключително бърз марш пристигат в Софийското поле и се установяват под Витоша в района на днешното село Бистрица в укрепен лагер. Оттам извършват внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж. Така вместо ромейците да изтощят с глад обсадените, те самите започват да гладуват.
Обсадата се проточва 20 дни. Византийският император се насочва обратно към Филипопол пак през прохода Траянови врата. Самуил не тръгва да го преследва по петите, а прилага „успоредно преследване” от Бистрица през Долни и Горни Пасарел южно от Лозенска планина, за да навлезе в Ихтиманското поле преди византийските войски и да им подготви засадата.
Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 кирил
Коментиран от #4, #6
08:11 17.08.2017
2 ГОСТ
тоя василии ли беше българоубиец?
при самуил ли попадаме пода византииско робство?
(присъствие ,византииски бизнесмени)
или както го извъртят власт имащите
Коментиран от #5
08:14 17.08.2017
3 no name no face no number
09:27 17.08.2017
4 Густо Майна
До коментар #1 от "кирил":
И въпреки всичко балканските народи не можем да си угодим един - друг и това е! Е затова винаги /почти/ някой Ердоган си развява байрака!10:01 17.08.2017
5 Густо Майна
До коментар #2 от "ГОСТ":
За разлика от турското владичество /май е най-правилно/, гръцкото наистина е било присъствие! Било е забранено на властите да се бъркат в живота на българите! Да, въпросът е бил свързан с тиха асимилация, ако мине. Но насилието и принудата са били категорично забранени!10:05 17.08.2017
6 Име като гост
До коментар #1 от "кирил":
Точно както и в други моменти от историята. Конкретно за българите - Междусъюзническата война, при която сърбите са почти разбити, а гърците са на път за пореден път да ядат бой, но Румъния си мечтае за териториални придобивки от България и навлиза почти до София, предизвиквайки незабавна капитулация на българските войски. Тези събития стават една от основните причини да се мрази цар Фердинанд, който се вълнува от мисълта да издигне българските знамена над "Св. София" в Цариград само година по-рано. Затова е възприеман като човек, довел до няколко поредни национални катастрофи. Всъщност, Фердинанд е "имал топки" и неговите военни стратегически планове са имали своето основание и разумна обосновка. Ако бяха успели, днес щяхме да празнуваме не само заради неразделната от нас Македония, която би била в днешните наши граници, не само заради Източна Тракия и Западна Тракия, но България щеше да бъде държава на две морета с население поне 30-40 млн. души и много мощна икономика. Уви, събитията не зависят само от куража и амбициите на българския държавен ръководител тогава, точно както се случва и със Самуил впоследствие.Коментиран от #7
10:40 17.08.2017
7 Густо Майна
До коментар #6 от "Име като гост":
Само да вметна: нали не мислиш, че Великите сили са щели да разрешат вееенето на БГ-знамена в Истанбул?! Това е стратегически пролив все пак, т. е. кои сме ние в случая! Точно мисълта за Цариград е изяла главата на Фердинанд... Както на Крум и Симеон! Май най-мислещият ни владетел е бил Тервел - градът е бил в ръцете му, но май е решил,че все пак е по-добре да има трудно превземаем район преди България!10:49 17.08.2017