Изчезват ли калканът и сафридът в Черно море?

Рибните запаси в морето намаляват, като това е валидно както за Черно море, така и за Световния океан, каза в интервю за „Черно море“ доц. д-р Елица Петрова, директор на Института по рибни ресурси във Варна.

По думите ѝ тенденцията не е нова, но в Черно море ситуацията е усложнена, тъй като промишлените видове риби там по принцип са малко на брой.

Като основни причини за намаляването на рибата доц. Петрова изтъкна замърсяването на водата и преулова. Не случайно според нея през последните години много фирми и риболовни организации са насочили своето внимание и към улов на нерибни ресурси, като рапани и други видове мекотели.

По отношение на биоразнообразието доц. Петрова уточни, че през последните години има крехки признаци на подобряване на някои параметри. „Това обаче е една нестабилна ситуация и не трябва да ни успокоява, а вниманието да бъде насочено към все по-ефективни регулаторни мерки по отношение на чистотата на Черноморския басейн.

Има видове, които се водят като свръхексплоатирани, с изключение на популацията на трицона, която все още се счита за устойчива като стойности.

Калкан, барбун, сафрид, лефер са основните видове промишлени риби, които се водят за свръхексплоатирани. И докато популацията на трицоната е в стабилно състояние, при калкана нещата не стоят така. Това е и рибата в Черно море с най-висок икономически интерес. От нерибните взорът е отправен към рапаната и белите миди, които са с висока експортна стойност. Интересът към бялата мида през последните години е сериозен и трябва да търсим баланса между потребностите на браншовия сектор и екологията на басейна. Ако не вземем всички необходими регулаторни мерки, няма да има възобновяемост и какво да се лови“, уточни директорът на Института по рибни ресурси.

Тя изтъкна, че всичко трябва да бъде подчинено на регулация и ефективен контрол, което е необходимо, за да имаме възобновяеми ресурси, които да бъдат експлоатирани.

За улова на белите миди обикновено се използват тралиращи средства, а те от своя страна нарушават дъното, където живеят други организми, които са важни за промишлените видове риби. Екологичният баланс е много крехък и не може да се обръща внимание на едно, а на друго не. По тази причина трябва да се търси баланса в цялата екосистема, допълни доц. Петрова.

Интервю на Нина Рускова и Мариана Стойкова