Възраждат идеята затворниците да гласуват

През 2016 г. ГЕРБ предложи промени в Изборния кодекс, с които се приемаха редица препоръки на правозащитни организации, включително и избирателните права на затворниците. Инициативата им обаче не получи подкрепа, тъй като останалите политически сили прецениха, че може да се реализира само с промяна в конституцията.

Сега Цецка Цачева съобщи, че миналата седмица е получила писмо от Българския хелзинкски комитет, в който въпросът се повдига отново във връзка с предстоящите евроизбори през 2019 г., както и заради спечелено съдебно дело срещу България в Страсбург.

В писмото се посочва, че преди да наближат изборите, трябва да се помисли за конституционна промяна. Правосъдният министър обаче прехвърли топката на депутатите с аргумента, че нейното министерство не може да предлага нито конституционни, нито законови промени.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов потвърди, че също е получил писмо от комитета по темата. Той напомни, че според правен анализ на ГЕРБ от 2016 г., гласуването е възможно за лишени от свобода за леки престъпления. Това становище обаче не се приело навремето. "Ще търсим възможност да подновим законодателната инициатива. Но не мога да кажа, че ще има възможност за инициатива за изменение на конституцията", заяви Кирилов.

Междувременно управляващите от ГЕРБ правят нов опит да прокарат скандална законова поправка, която да позволи в ареста да се задържат хора до 48 часа, без да се уведомяват близките им, пише в. "Сега". Преди две години това предложение не мина, като тогава дори прокуратурата беше против.

С проект за нови текстове в Наказателния кодекс (НК), пуснати за обществено обсъждане, правосъдното министерство иска да се променят и разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според проекта, дали някой ще бъде уведомен за конкретен арест, ще решава прокурорът. Това означава, че на арестуван, независимо за какво престъпление, може да бъде забранено да се обади дори на семейството си. Адвокатът не влиза в това число.

Сега НПК предвижда, че в случай на арест задължително се уведомяват семейството, външното министерство, ако задържаният е чужденец, и по негов избор - работодателят му. С новите текстове се разписва, че за ареста се уведомява един човек, посочен от задържания. Прокурорът обаче може да забрани уведомяването на този човек. Неговото решение все пак ще подлежи на обжалване пред съд.

Предлаганите промени са оправдани с въвеждането на европейска директива. Абсолютно същите бяха аргументите на министерството и преди две години. Тогава оттам твърдяха, че не се забранява уведомяването на който и да е по принцип, а само на определени лица. Т.е. ако на един арестуван му се забрани да се обади на един човек, той винаги може да посочи друг. Идеята е мярката да се ползва предимно при разследванията срещу организирани престъпни групи, като целта е един арестуван да не може да предупреди останалите от бандата. В мотивите е записано, че мярката се прилага, когато "е налице неотложна необходимост, за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано".

Според авторите на промените в момента НПК ограничавал необосновано кръга от хора, които могат да се уведомяват, свеждайки го до семейство, работодател и външно министерство. "За да не се стига до подобно ограничаване, следва да се предвиди възможността обвиненото лице да посочи конкретно лице да бъде уведомено за неговото задържане", пише в мотивите към законопроекта.

Преди две години срещу законопроекта се изказа дори прокуратурата. В становището на зам. главния прокурор Пенка Богданова бе записано, че така формулирана, разпоредбата не отчита важни детайли. "Предложената редакция на нормата не отчита условието по директивата временното ограничаване на правото да се прилага в изключителни случаи. Не е намерило израз и изискването компетентните органи задължително да разгледат възможността друго лице, посочено от задържания обвиняем, да бъде уведомено, без забавяне на задържането", пишеше в становището й.

Всъщност евродиректива е причина за друга поправка в НК - осъдените ще бъдат длъжни да връщат спечеленото от престъплението, дори ако облагата вече не е налична или е косвена. В полза на държавата ще се отнемат вещите, използвани за извършване на престъплението, а когато липсват, се присъжда тяхната равностойност, т.е. осъденият трябва да ги заплати на държавата. Сходни са промените и при облагите от престъпление - в случаи, че придобитото липсва, се присъжда неговата равностойност. Пряка облага е всяка икономическа полза, придобита пряко чрез престъпление, уточнява текстът. Косвената пък е "придобитото в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко последващо инвестиране или преобразуване на пряка облага".