Местан: Изгубим ли ЕС и НАТО – губим всичко

Изборите за Европейски парламент (ЕП) ще се проведат в условия на най-тежката от падането на Берлинската стена насам геополитическа криза. Тя засяга и ЕС, доколкото поставя на изпитание неговата цялост. И тук не става въпрос собствено за Брекзит.

Това се посочва в официална позиция на председателя на ДОСТ – Лютви Местан.

Брекзит, макар несъмнено да е най-видимото, далеч не е най-значимото проявление на тази криза. ЕС може без Англия, но няма да оцелее, ако допусне ерозия на основополагащите принципи и ценности. Точно те са поставени на изпитание. Не само в държавите – кандидати за член, но и във всички национални държави – членки на Съюза, се забелязва възход на крайно националистическите и на националпопулистките настроения. Антиевропейската (антисъюзна) риторика се превърна в норма на модерно политическо говорене и вече е представяна не само в законодателните органи на страните – членки, но и в самия ЕП, в който популистите изместиха от третото място либералдемократите и заявяват амбиция да се превърнат във водещо политическо направление в Европа.

Заразата на разрушителния антиевропейски популизъм разяжда демократичната тъкан и на страните – основателки на ЕС (Германия, Франция, Италия и др.). Трудно може да се посочи незасегната държава. Въпреки националните специфики на Алтернатива за Германия (Германия), Северна лига и Пет звезди (Италия), Национален фронт (Франция), Партия на свободата (Австрия и Холандия), Златна зора (Гърция), Подемос (Испания), Обединени патриоти (България), всички те имат общи характеристики – либералдемократите („либерастите“ по техния жаргон), „соросоидите и пр. глобалисти“, бежанците и, разбира се, малцинствата са „врагове, от които Европа трябва да бъде освободена“. Освен това сегашният либерален модел на ЕС „лишавал страните – членки от суверенитет и национална идентичност“ и затова ЕС трябва да се преобразува в „Европа на отечествата“. Това е едно цинично принизяване на концептуалната теза на генерал Де Гол, който никога не е бил антиевропеец. Именно Франция е държавата, чийто външен министър Робер Шуман е един от родоначалниците на идеята за ЕС.

„Европа на отечествата“ е идеологема,

зад която рушителите на Съюза скриват страха си от общите правила и регламенти. По тази тема в България няма адекватно политическо говорене. Общите регламенти се представят като застрашаващи националния ни интерес. Отделни теми като Истанбулската конвенция, пакетът „Макрон“ се извеждат на преден план, за да дискредитират глобалната идея за необходимост от общи регулаторни механизми, без които самият ЕС е немислим. Те в крайна сметка защитават европейските граждани, но се явяват европейски бич за мафията и нейните корупционни схеми в съответните държави. В български условия имаме ярък пример, който потвърждава тезата – ако България беше част от общия Европейски банков надзор, нямаше да преживее трагедията с фалита на КТБ, който струва на българския народ над 4 млрд. лв. – два пъти повече от средствата за военните самолети F-16 Блок 70, за които преговаряме със САЩ.

ЕС не е само географско понятие, нито механичен сбор от държави. Преди всичко е глобална система от споделени ценности, сред които на първо място е политическият плурализъм, върховенството на закона и гарантираните човешки права. Неслучайно държави с авторитарни режими като Путинова Русия, макар да са разположени географски върху картата на Европа, не са и не биха могли да бъдат членки на ЕС.

Именно Кремъл е най-заинтересован от ценностната ерозия, а оттам и от разрухата на ЕС

и несъмнено разполага с огромен ресурс за разгръщане на стратегия за катализиране на тези процеси. Хибридната война на Русия срещу ЕС не е измислен книжен израз, а жестока реалност. ЕС „трябва да бъде разрушен“, но не е Крим, за да бъде атакуван военно. Трябва да бъде разбит отвътре. Може да звучи парадоксално, но това е най-прекият път за съхраняване на авторитарната власт на Путин. Историческият опит показва, че и най-силните тоталитарни режими, въпреки военната си мощ, рухват под напора на отприщения бент на демократичните процеси. Руските демократи виждат в ЕС ценностния антипод на Путиновия режим и самото съществуване на Съюза е от екзистенциално значение за задълбочаване на демократичните процеси в руското общество. Същото се отнася и за Украйна, и за младите демократи от Балканския полуостров. От тази гледна точка значението и стойността на ЕС са много по-широки от неговите собствени граници. При разрушен, дори при отслабнал ЕС балканските държави и Украйна ще се превърнат отново в руска колония. Това, за съжаление, е валидно и за България, спрямо която Русия има специален план, придобил известност като плана „Решетников“, чийто финал е изваждането на България от НАТО и връщането й в геополитическото пространство на Русия като нейна Задунайска губерния.

Остава и ние да проумеем, че европеизмът е немислим без атлантизма. Евро-атлантизмът е единно, макар и двукомпонентно понятие и точно тук е проблемът на парламентарно представените български партии.

Решението за започване на преговори със САЩ за закупуване на военни самолети е стратегически правилно

и ние напълно го подкрепяме, но това не снема тезата ни, че в 44-то Народно събрание на Република България няма нито една партия с недвусмислена евроатлантическа идентичност.

Проруското БСП и Марешки, който иска референдум за излизане от НАТО, са ясни и не заслужават коментар. Подкрепата на ДПС е поредна проява на политическо двуличие и търговия, защото цели индулгенция за последващи теманета пред Кремъл и Путин и замазване на корупционно-олигархичния облик.

Същинският проблем е ГЕРБ. Тази партия носи огромна отговорност заради безпринципния си съюз с откровено прокремълските български националисти. Още преди три години ние изведохме като основен критерий за атлантизъм отношението към съдбата на Украйна и незаконната окупация на Крим. ГЕРБ не издържа този изпит, защото е в съюз с Атака на Волен Сидеров, за която Крим е руска територия.

Днес Борисов е за F-16, но беше пас за опита за убийство на семейство Скрипал, за което още чака доказателства. А когато става въпрос за противодействие на тоталната военна доминация на Русия в Черноморския басейн, умилостивява контекста с виденията си за туризъм, платноходки и яхти. Пък е сляп за развените руски знамена по цялото българско Черноморие от Дуранкулак до Резово, което с Росенец и Камчия изглежда като руски анклав. Това не дразни националната гордост, чест и достойнство на българските държавници и пишман патриоти, чийто национализъм винаги е бил проруски, а не пробългарски.

Няма съмнение, че основният сблъсък на европейски избори` 2019 г. е между рушителите на европейската идея и партиите, които дълбоко и истински изповядват евро-атлантизма. В ЕП не трябва да има място за български политици, които се борят да разрушат ЕС. В ЕС нямат място слугите на Кремъл. Приемете го за аксиома. Загубим ли ЕС и НАТО – губим всичко.

Алтернатива има и тя несъмнено е извън Парламента.

Въпросът е дали тя осъзнава своята историческа отговорност пред Европа и страната, или ще остане в плен на егоцентризма и на комплексите си. Причини, поради които близо половин милион гласоподаватели на дясната общност – Реформаторски блок (107 407), Да, България (101 177), ДОСТ (100 479), Нова република (86 984), след изборите от 2017 г. са непредставени парламентарно. Повтарянето на тази грешка е престъпление пред европейската демократична общност на България. Ако егоцентризмът и историческите комплекси се окажат по-силни от повелите на времето, ДОСТ е готова да се яви дори и самостоятелно на тези избори, разбира се, ако набере екзистенц минимума от необходимите финансови средства.

Ние сме наясно, че ще защитаваме идеята за демократична, либерална Европа в условия на разрушен либерален консенсус, с ясното разбиране, че това не е популярно. Ще отстояваме идеята за демократичен, атлантически и плуралистичен ЕС, в който етнически и религиозно различните ще се чувстват пълноправни и достойни европейци. Защото и Берлинската стена падна със солидарните усилия на всички европейски граждани демократи – християни и мюсюлмани, които комунистическият режим в продължение на половин век насилствено откъсна от демократична Европа.