Кога ще съдят Борисов, Цветанов и Овчаров, спорят ГЕРБ и БСП

Депутатите от мнозинството в 44-то народно събрание приеха предложението за годишния доклад на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България за 2017 г.

Приемането на доклада беше предхождано от дискусия, в която ГЕРБ и БСП отново намесиха историята на страната. На обсъждането отсъстваше правосъдният министър Цецка Цачева. Ведомството бе представено от зам.-министър Николай Проданов.

Според БСП докладът на министъра на правосъдието по изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека по дела срещу Република България не е нито формален акт, нито просто поредният доклад.

"Този документ засяга основите на обществените ни отношения и един дълбок проблем на правовата държава", заяви председателят на БСП Корнелия Нинова от парламентарната трибуна. Нинова призова обществото да бъде смело, да си пази правата си и да не се страхува.

"Когато спечелим властта ще заведем исковете срещу тези, които ви отнеха правата и които продължават да рушат стабилността на обществените отношения в България", увери Нинова и се закани, че тогава независимо кой от коя партия е, ако не спазва закона, ще бъде наказван.

Отговорността на виновните спрямо държавата за изплатени обезщетения се осъществява в пълен размер", обясни председателят на БСП.

Корнелия Нинова бе категорична, че когато един политик или държавен служител погази правата на гражданите, но знае, че трябва да си плати от джоба, ще се замисли дали ще го направи.

"Кога ще заведете дело срещу Бойко Борисов заради това, че заради него бяхме осъдени по дело за 55 хил. евро? Кога ще има дело Бойко Борисов срещу Бойко Борисов? Кога ще изпълните закона и ще заведете дело срещу Цветан Цветанов за 6 дела, по които сме осъдени за 120 хил. евро?", обърна се лидерът на опозицията към премиера.

Председателят на правната комисия Данаил Кирилов отговори на критиките на социалистите. Той се обърна към Нинова и заяви, че тези дни тя била в правна ескалация на правни тези.

"Когато вие осъдите Румен Овчаров за АЕЦ "Белене" , тогава питайте кога Борисов ще съди Цветан Цветанов", каза Кирилов на Нинова.

В защита на Борисов се изказа и депутатът от ГЕРБ Спас Гърневски.

"Вие (БСП - б.р.) сте наследници на БКП и българският народ е видял как са управлявали вашите предци. Три пъти червен картон получавате и на бяла, и на червена могила да се качите, пак ще паднете", каза Спас Гърневски. Той запита кой ще потърси отговорност за банковата и политическата криза от 90 година на миналия век.

"Крадецът вика дръжте крадеца", заяви депутатът, който е бивш кмет на Пловдив.

Гърневски се обърна към Нинова, заявявайки, че ще я върне в първи курс на Юридическия факултет, а не на Историческия.

Той призова социалистите да спрат популизма, защото народът видял как са управлявали те.

"Когато видите трол на тази трибуна, моля да му отнемете правото да говори", призова председателстващите парламента Явор Божанков от БСП.

Заместник-министърът на правосъдието Николай Проданов посочи, че след такива ярки политически изказвания му е трудно да разбере нормалното функциониране на един политически документ.

В доклада представен от Министерство на правосъдието се посочва, че България трайно следва устойчивата тенденция по намаляване броя на висящите жалби пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), като през изминалата 2018 г. слиза с още две места в класацията и се подрежда на 17-та позиция с 514 бр. жалби след Румъния, Русия, Турция, Украйна, Италия, Азербайджан, Армения, Грузия, Полша, Сърбия, Молдова, Унгария, Босна и Херцеговина, Гърция, Албания и Хърватска. Това сочи официалната статистика, която бе публично обявена и публикувана на сайта на ЕСПЧ в края на януари 2019 г.

Една от основните причини за този напредък са усилията, които се полагат в последните години по изпълнението на решенията на ЕСПЧ, въвеждането на ефективни правни средства за защита на национално ниво и в частност успешното изпълнение на три пилотни решения, които въведоха ефективни средства за обезщетение на пострадалите от прекомерната продължителност на гражданските и наказателните производства по Закона за съдебната власт и Закона за отговорността на държавата за вреди и от лошите условия в местата за лишаване от свобода.

Според данните България отстъпва и с две позиции в негативната класация на най-осъжданите държави пред ЕСПЧ през 2018 г., като заема осмо място с 27 осъдителни решения, установяващи най-малко едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. За сравнение, през 2017 г. страната ни заемаше шесто място по този показател.

Постановените решения срещу България са 55. От тях 27 са осъдителни решения, в които Съдът е намерил поне едно нарушение на Конвенцията: 2 решения по същество, в които няма нарушение; 12 решения за допустимост, с които ЕСПЧ, след като е разгледал подробно аргументите на страните, е възприел позицията на правителството на България и е отхвърлил жалбите поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита или поради явна необоснованост; 1 решение за недопустимост, постановено, без да се иска становище на държавата, 13 решения на Съда, с които жалбата се заличава от списъка на делата след постигане на приятелско споразумение, представяне на едностранна декларация или дезинтересиране на жалбоподателя. Част от решенията, макар и осъдителни в една част, са оправдателни по отношение на някои от оплакванията.

Положителните тенденции в практиката на ЕСПЧ срещу България за 2018 г. са че както и през предходната 2017 г. липсват решения, констатиращи сериозни нарушения на членове 2 и 3 от Конвенцията поради неефективно разследване на посегателства върху личността.

Годишният доклад за 2018 г. на министъра на правосъдието Цецка Цачева с подробните данни по изпълнението на решенията на ЕСПЧ, ще бъде изготвен до края на месец март т.г.