Още с навлизането на картовите разплащания в България през 1994 г. и появата на първите банкомати и POS терминали, съревнованието между картовите и кешови операции е непрестанно във фокуса на пазарните проучвания и анализи. Разбира се, както във всяка област, и двата метода имат своите противници и съответно защитници.
Скорошно проучване на А1 България, което обхваща над 1 000 респондента, относно нагласите на обществото във връзка с ползването и разплащането с карта показва, че към днешна дата над 50% от българите предпочитат картовите разплащания пред кешовите. 43% използват банковата си карта няколко пъти седмично. 55% използват дебитна карта, 33% имат и използват дебитна и кредитна карта и над 60% са ползвателите на безконтактни пластики.
Освен ръст в използването на картите, с въвеждането на безконтактната технология, се наблюдава ръст и в безконтактните плащания като по-бърза и безопасна алтернатива, особено за плащания до 25 лева.
Резултатите от проучването на А1 показват, че по-голямата част от респондентите ползват картата си повече от веднъж седмично, като немалък е процентът на тези, които се разплащат с нея ежедневно. Резултатите от проведената анкета сочат още, че 67% от хората пазаруват в магазини за хранителни стоки с карта, а плащащите онлайн са 54%, като 51% от анкетираните плащат с карта в търговски обекти за техника. Голяма част от картовите плащания са свързани с туристически услуги, като запазване на самолетни билети, нощувки в хотел и други подобни. Нарастват и плащанията с карта в заведенията за хранене.
Все още, обаче, има доста места в страната, където не се приемат картови плащания. Например в повечето таксита или градския транспорт не може да се плати с карта. Същото важи за голяма част от търговците на дребно, за които комисионните на финансовите институции са нерентабилни.
Тенденцията до голяма степен зависи и от културата и привичките на съответната държава. Дори в рамките на Европа не може да се каже, че ситуацията е унифицирана. Така например към днешна дата Швеция е почти изцяло безкешова държава, но България е все още далеч от този преход, предвид застаряващото население, ниската финансова култура на хората и като цяло консервативното отношение към някои форми на дигитализацията. Голяма част от населението за съжаление все още живее със спомените от финансовите кризи през 1996-1997 г. и 2007-2009 г.
Това, което обуславя немалкия процент кешови разплащания, е желанието за неприкосновеност на личния живот и страхът от дълг. Картовите плащания позволяват на финансовите институции да следят къде и как харчим парите си, което за мнозина звучи страшно. Това, обаче, важи в по-голяма степен за възрастните хора. За младите този фактор не от първостепенно значение, имайки предвид обема от данни, които споделят в социалните мрежи, търсачките и електронните си пощи ежедневно. Проучването на А1 сочи, че мъжете са по-склонни от жените да използват карта при плащане, като най-голям процент от ползвателите (33%) са във възрастовата група – 35-44 г. Според проучването 33% от анкетираните посочват, че картата им дава сигурност, като с таксите при използване на кредитни карти са запознати цели 74% от респондентите. Това показва, че съвременното активно поколение търси възможности за ефективно управление на средствата си и финансовите институции (както банкови, така и небанкови) вече предлагат много и различни продукти и услуги, за да отговорят на това търсене.
Сред тези продукти е и А1 Кредитна карта. Картата е достъпна за клиенти, които имат абонамент за мобилни и/или фиксирани услуги от А1 и представлява международна, безконтактна, кредитна карта MasterCard, която дава възможност за разплащане в интернет и теглене на пари от банкомати без такса в цял свят. А1 Кредитна карта е с кредитен лимит до 3 000 лева, с фиксиран месечен лихвен процент от 1,48% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 18.95%. Според проучването 18% от анкетираните посочват като недостатък на кредитните карти високите такси за обслужване, а 16% таксите за теглене от банкомат. В отговор телекомът предлага картата напълно безплатно – без такса за издаване, без месечни и годишни такси за обслужване. В допълнение към това клиентите не дължат никакви такси при плащане на POS терминал. Продуктът предлага редица преференциални условия, сигурност и повече контрол над собствените финанси.
Именно контролът над финансите е нещото, което предполага процентът на ползвателите на карти (без значение кредитни или дебитни) да продължава да расте. Наред с картовите и безконтактните плащания, все по-голяма популярност набират и дигиталните портфейли като алтернатива и възможност за бързо и ефективно управление на средствата. Може би след броени години проучванията ще бъдат вече изцяло фокусирани върху предимствата и недостатъците на отделните дигитални продукти и криптовалути, а банкнотите и монетите ще бъдат просто музейни експонати.
Четете ни и в Google News
