Прокурори: Опитват да дискредитират дейността ни

Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България остро възразява срещу недопустимия опит да бъде дискредитирана дейността на българските прокурори чрез поредната публична манипулация от страна на съсловна организация на магистрати, внушаваща на гражданите на Република България, че дейността на Прокуратурата на Република България /ПРБ/ се осъществява в нарушение на фундаменталния принцип за Върховенството на закона.

Решението от 19.09.2020 година на Общото събрание на Съюза на съдиите в България /ССБ/ за сезиране на Висшия съдебен съвет /ВСС/ с декларация за „оценка на публично известни факти за дейността на главния прокурор” и почти едновременния с това решение призив на съдия Емил Дечев – член на УС на ССБ, към прокурорите от страната да бойкотират избора на член на Висшия съдебен съвет от професионалната квота на прокурорите, можем да оценим единствено като стремеж към умишлено насаждане на негативно впечатление за дейността на представителите на държавното обвинение и съзнателно принизяване на постигнатите резултати на Прокуратурата в тежката борба срещу престъпността и корупцията.

Конституционно правомощие на Прокуратурата е да привлече към наказателна отговорност всяко лице, извършило престъпление, независимо от неговата политическа принадлежност, социален или икономически статус. Упражняването на тази компетентност следва да бъде обосновано единствено от спазването на закона, доказателствата по конкретните дела и вътрешното убеждение на наблюдаващите прокурори.

Предстои изключително важен, не само за съдебната власт, но и цялото ни общество дебат. А той ще бъде основно за това, дали везните на Темида ще се наклонят в полза на здравия разум и достойнството на съдебната ни система или ще надделее политиканството.

Ноторно известно е, че публикуването на доказателства по дела от висок обществен интерес е извършено със съгласието на съответния наблюдаващ прокурор в съзвучие със съществуващата в Наказателно- процесуалния кодекс на Република България регламентация /чл.198 от НПК/. Факт е, че чрез публикуването на тези доказателства става възможно за гражданите на нашата държава сами да изградят мнение относно основателността на упреците, отправяни от защитници на обвиняемите към ПРБ.

Прокуратурата има задължение да предоставя на обществото вярна и обективна информация за своята дейност и резултатите от нея. Това се отнася с особена сила за делата с висок обществен интерес и значимост. В тази насока е и утвърдената европейска практика, а именно: чл.4 § 3 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 год.; чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека; Препоръка Rec (2003) 13 на Съвета на Европа относно предоставянето на информация чрез медиите във връзка с наказателни производства; Мнение № 9 (2014) на Консултативния съвет на Европейските прокурори и Препоръка на Съвета на Европа 2000/19. Неверни са спекулациите за засягане презумпцията за невиновност, доколкото ПРБ, чрез изявленията на свои представители по конкретните наказателни производства, е целяла единствено огласяване на факта за водени разследвания и предоставяне на своевременна информация на медиите и гражданите за проведените операции и действия по разследването в най- общ план. В тази насока е и константната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, съгласно която подобни действия са в съзвучие с чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като те не нарушават презумпцията за невиновност. Единственият орган в правовата ни държава, който взема решение относно виновността или невиновността на подсъдимите е българският съд и никой друг орган, институция или физическо лице не следва да изземва тази функция.

В този контекст намираме, че призивът на ССБ да се извърши проверка на случаите, в които Прокуратурата разпространява доказателства, на практика изисква от ВСС да провери всяко конкретно дело с публично огласени доказателства. Правомощие, с което кадровият орган не разполага, нито по Конституция, нито по закон.

Опитите за принизяване и обезценяване на дейността на Прокуратурата чрез разпространяване на внушения, че личността на главния прокурор е „фактор за произвол и подриване на върховенството в правото” можем да квалифицираме единствено като недостойни и недопустими, целящи създаването на негативен облик на работата на прокурорите и насаждане на отрицателно отношение към тяхната дейност.

Квалификациите за създаване на „паравоенно образувание“, за „застрашаване на граждански мир в правовата държава“, за „силови действия“ са обидни, неетични и манипулативни. Прокурорите по конкретните досъдебни производства упражняват своите професионални задължения стриктно в рамките на закона. Припомняме, че извършените действия по разследването в сградата на Президентството са извършени след получаване на надлежни разрешения от независимия български съд и са били насочени не към личността на Президента на Република България, а по отношения на служители в президентската администрация. Българските прокурори спазват разделението на властите като един от основополагащите принципи за устройство на демократичната държава и отдават дължимото уважение, както на президентската институция, така и на останалите власти и институции.

Абсурдни са и изложените в обръщението на ССБ твърдения за съществуващо „разделение“ на пострадалите от престъпления. Във всеки един случай на установено престъпление ПРБ полага всички възможни усилия в рамките на своята законова компетентност за реализиране на наказателната отговорност на извършителите на инкриминираните деяния и за защита и гарантиране правата на пострадалите. Стремежът на прокурорите, в това число и на главния прокурор, да бъдат на местопрестъпленията, да бъдат в 24 - часов досег с разследванията, да чуват проблемите на хората, да бъдат не „кабинетни“, а истински „разследващи“ прокурори, е израз на проактивната политика на Прокуратурата и на осъзнатата им отговорност пред българските граждани и общество. Очевидно е, че определени среди и кръгове изпитват страх от силна, независима и работеща прокуратура.

Изказваме своето дълбоко уважение към всички български съдии, които с чест и достойнство упражняват своята професия. Държим обаче да не бъде засягано доброто име на българските прокурори и да не бъде създавано изкуствено напрежение между отделните магистратски съсловия. В тази връзка отново декларираме нашата принципна позиция, че Асоциацията на прокурорите в България и българските прокурори не са се намесвали и никога няма да си позволят да се намесват в независимостта на съда и в кадровата политика на колегите съдии. Никога няма по подобен манипулативен начин да участваме в процедурите за избор на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или да поставяме под съмнение и да атакуваме правото на българските съдии сами и без външни вмешателства да избират своите представителите в Съдийската колегия на ВСС. Атаките към процедурите за избор на главен прокурор и на членове на ВСС от професионалната квота на прокурорите, в хода на които процедури са спазени всички изисквания на българското законодателство, имат единствената цел да се намесят в независимостта и автономността на Прокуратурата и да затруднят упражняването на нейните функции по защита на законността и правовия ред, и борбата с престъпността.

Считаме, че всички български съдии, прокурори и следователи, както и съсловните магистратски организации, трябва да спазват отговорно и етично поведение, като уважават своите колеги. Пътят за решаване на предизвикателствата пред съдебната система и българското общество е само един- упорита и всеотдайна работа в рамките на закона, разум и конструктивен диалог.

По изложените причини, Управителният съвет на Асоциацията на прокурорите в България счита, че не са налице основанията по чл. 129, ал. ІІІ т. 5 от Конституцията на Република България за прилагане разпоредбата на чл. 175, ал. V от Закона за съдебната власт и отправя призив към членовете на Висшия съдебен съвет на Република България да не се поддават на манипулации и внушения!