Архитект: Пандемията няма да промени дългосрочните планове за развитие на София

Пандемията предизвиква промени в ежедневието ни, които не са толкова кардинални, за да наложат изцяло смяна на плановете ни. Много от нещата, които направихме във “Визия за София”, са свързани с по-качествената, по-здравословната среда на живот - повече паркове, повече зеленина, по-добър транспорт, за да не разчитаме толкова на колите си. Това каза в “Денят започва с Георги Любенов” директорът на общинското предприятие "Софияплан" арх. Любо Георгиев.

“Имаме проблеми, хората имат проблеми, но това все още не е дълтотрайно настанило се като процес, за да повлияе на дългосрочните планове - 5-10 години, за това какво да се случва в София”, продължи той.

Не толкова колите, колкото битовото отопление е основният виновник за мръсния въздух в столицата през зимата, категоричен беше арх. Георгиев.

“Печки използват както най-богати, така и най-бедните - тоест има ги и в най-луксозните квартали, и в най-бедните. В София тръгваме от лоша основа, защото се намираме в котловина и всичко, което изгорим тук, си остава при нас - няма много течение, няма много вятър, особено през мъглите през зимата. Тоест предизвикателството пред града е не само да изчистим на нива, които са средноевропейски, но да сме още по-чисти”, обясни той.

По думите му в тази посока е направено изследване за енергийното развитие, което “много добре се вписва в контекста на цялата европейска политика, на т.нар. зелена сделка”. Изследването за следващите 30 години, направено е по квартали и показва какви ще са източниците на енергия, които ще се използват.

“Това да вървим в посока, в която не замърсяваме, не оставяме отпечатък след себе си, не сме немърливци, които просто преминаваме, унищожаваме, консумираме и след това си тръгваме, защото ние оставаме тук да живеем”, поясни архитектът.

За него решение е да се разшири мрежата на топлофикация и на газоснабдяване в София. Друг важен фактор е изолацията - около 80% от жилищата в столицата са изолирани.

“Голяма част от всичко това, обаче, се случва на базата на частната инициатива. Много малко са обектите в София по националната програма, което означава, че има доста голямо поле за действие”, обобщи арх. Любо Георгиев.