Срив в доверието към Борисов, Гешев и парламента

От началото на протестите социолозите регистрират спад в одобрението на повечето държавни институции и ръст на негативните оценки за тях. Това важи най-вече за парламента, съда, прокуратурата и правителството. Срив на доверието към премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, сочи декемврийското изследване на ”Екзакта”.

В края на 2020 г. най-одобрявани са БПЦ, армията и полицията (като при тях одобрението е по-висок дял от неодобрението), а най-малко одобрявани са съдът, прокуратурата и парламентът. Парламентът е институцията с най-високо неодобрение през 2020 г. Съотношението на одобряващи и неодобряващи работата на парламента през декември е 19,1% към 69,1%, при съда това съотношение е 16,3% към 61,4 %, а спрямо прокуратурата е 20% към 57,2%.

Правителството губи 6% одобрение от началото на протестите и добавя близо 10% неодобрение за същия период. Неодобрението към работата на кабинета през декември е значително по-висок дял от одобрението (61,3 % към 28,4%). Одобрението към президента Румен Радев през декември е 50,9 %, а неодобрението - 37,6 %. За последната година той губи 10% одобрение и добавя 12% неодобрение.

От началото на протестите се променят по-видимо и обществените нагласи към управляващите. Председателят на парламента Цвета Караянчева добавя 16% неодобрение за последните месеци и през декември неодобряващите я са 59,6 %, а одобряващите я са 22,3 %. Висока е подкрепата за нея в ГЕРБ - одобряват я 77 % от избирателите на партията. Премиерът Бойко Борисов губи 8% одобрение от началото на протестите. През декември той е одобряван от 31,6 %от българите, а неодобряващите го са 60,7%. Борисов е одобряван от 95 % от избирателите на ГЕРБ.

Главният прокурор през декември е одобряван от 22,3 %, а неодобрението му е 57,7 %.

Корнелия Нинова като председател на парламентарна група е с одобрение от 23,4 %, следвана от Даниела Дариткова с 22% одобрение. Нинова леко повишава одобрението си в края на годината, като с 3-4% спада неодобрението към нея след преизбирането ѝ за лидер на БСП. Понастоящем я одобряват 88 % от избирателите на БСП, посочват от "Екзакта".

С приближаването на редовните парламентарни избори нараства обществената увереност, че ГЕРБ ще изкара пълния си управленски мандат. Делът на очакващите ГЕРБ да завърши докрай мандата си по данни на Екзакта от юни т.г. е бил 57%, а през декември е вече 64 %. Допускащите възможността за предсрочни парламентарни избори са намалели двойно през декември в сравнение с юни (8 % срещу 16 %).

Отговорите на открит електорален въпрос в настоящото изследване показват, че сигурни участници в следващ парламент са ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС според данните на "Екзакта". Разликата между електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е от порядъка на 2% (18,6% и 16,5 %). Според "Екзакта" "Има такъв народ" са трети с 9 %. На 5,4 % възлиза електоралната тежест на ДПС. Шансове за следващ парламент имат Демократична България с 3,9 % електорален дял и Обединени патриоти - с 3,5 %. Потенциалът на ДБ и ОП би могъл да работи за тях в следващите месеци, коментират социолозите.

Лек ръст бележи електоратът на формацията на М. Манолова е посочвана като самостоятелна партия извън коментираните коалиционни формати с нейно участие. "Републиканци за България" на Цветан Цветанов получава 2,4% електорална тежест три месеца след основаването си. По-малките партии имат потенциал, който предстои да видим дали ще усвоят в следващите месеци, отбелязват от "Екзакта".

Социолозите са тествали и нагласите към позицията на България по отношение на Република Северна Македония. Според 46 % от българите не трябва да даваме втори шанс на РСМ да започва преговори с ЕС, докато не бъдат окончателно разрешени спорните въпроси. Сред останалите 53 % от интервюираните се обособяват две нюансирани позиции.

Първата е по-мека - 14 % биха дали втори шанс на Македония до края на годината, ако РСМ демонстрира добро отношение и декларира готовност да решава спорните въпроси, а втората е по-твърда - 39 % биха дали втори шанс на РСМ по-нататък във времето единствено ако има конкретни доказателства, че се решават спорните въпроси между двете страни.