Лидия Шулева не е оптимист за висока втора пенсия

Периодът, в който се правиха вноските (20 години), е недостатъчен. Обикновено срокът е 40 години. Имаше идея този период да е 30 - годишен. Този период беше белязан от тежки икономически кризи и голяма безработица през годините. Това се отразява на вноските, които хората внасят. Като прибавим и сивия сектор, и работата на минимална работна заплата се натрупват много малки суми. Освен това е важно и намаляването на пенсията от НОИ. Процентът, с който трябва да бъде намален, е несправедлив. Намалението е много по-голямо отколкото трябваше да бъде. Това каза Лидия Шулева в студиото на предаването „Лице в лице“ по bTV.

Според бившия икономически министър основният фактор за голяма втора пенсия е осигуряването на реални доходи. Тя избори три форми на получаване на допълнителна пенсия: масова и стандартна пожизнена форма, разсрочено плащане (когато се прецени, че сумата не е достатъчна за пожизнена пенсия, тя се разпределя на примерен период за 10 години) или взимане на парите накуп.

Шулева обърна внимание на коефициента, който трябва да бъде около 7-8%, което ще гарантира една по-справедлива пенсия. Ако се приеме, че гарантирано хората ще получават минимална пенсия, това би била несправедлива форма, защото така се стимулира избягването на осигуряване на реална заплата: „Това не е добър сигнал за хората, които правят вноски. По-справедливо би било хората, които нямат възможност за пенсии, техните пари да отидат в НОИ, за да им се гарантира пенсията. В противен случай не би било справедливо за тези, които внасят вноски на реални доходи.“

Тя критикува остро политическата намеса: „Прекалено много политическа намеса има в един пенсионен модел, който трябва да бъде гарантиран на базата на приноса, който хората правят. В момента се получава торпилиране на системата. Колкото по-малко политическа намеса има, толкова повече системата ще бъде справедлива.“

Шулева изказа одобрение за предложенията на Българската стопанска камара: „Всички тези предложения са напълно резонни. Всички изисквания за капиталова адекватност и за резервни фондове за абсолютно задължителни. Без тях не може да се гарантира устойчивост във фазата на изплащане.“