Няма да плащаме на Зееви Холдингс Лимитид

България няма да плаща на Зееви Холдинг Лимитид обезщетение за развалянето на приватизационния договор за авиокомпания „Балкан“. През 2001 г. приватизаторът на авиокомпания „Балкан" ЕАД, Зееви Холдингс Лимитид, заведе международно арбитражно дело срещу Република България. В делото Зееви твърди, че България е нарушила клаузи по договора за приватизация и претендира за обезщетение в размер на повече от 220  милиона щатски долара и лихва за забавяне. България  направи възражения срещу юрисдикцията на арбитража и предяви насрещни претенции срещу Зееви.

През 2006 г. арбитражният състав постанови решение, според което и двете страни са нарушили приватизационния договор и дължат обезщетение за вреди. Арбитражният състав осъди България да заплати на Зееви 10 360 143,79 щатски долара, както и лихва върху сумата до окончателното изплащане.

България не изпълни доброволно арбитражното решение, тъй като счете, че разполага с основателни възражения по чл. 5 от Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

Член 15.3 от договора за приватизация на авиокомпания „Балкан" гласи, че изпълнението на арбитражно решение срещу държавата може да бъде проведено единствено в България в съответствие с разпоредбите на българското право.

През 2007 г. Зееви заведе дело в Израел с искане за потвърждаване на арбитражното решение и през 2009 г. Върховният съд на Израел потвърди арбитражното решение. Върховният съд посочи, че чл. 15.3 от приватизационния договор не ограничава възможността на Зееви да иска потвърждаване на арбитражното решение извън България, а евентуално се отнася само за неговото принудително изпълнение.

През 2008 г. Зееви заведе дело за признаване и изпълнение на арбитражното решение в САЩ. През м. март 2011 г. Федералният съд за южния район на Ню Йорк отхвърли молбата на Зееви.

Зееви обжалва, но на 24 август 2012 г. Федералният апелативен съд на САЩ за втори окръг потвърди решението на първия съд. Съдът постанови, че чл. 15.3 е валидна клауза за избор на съд, която задължава Зееви да търси признаване и принудително изпълнение на арбитражното решение само в България. Съдът отхвърли твърденията на Зееви, че българската съдебна система е несправедлива, неефектива и предубедена. Съдът също  постанови, че Зееви не може да се ползва от решението на съда в Израел, тъй като той неправилно е тълкувал клаузата за избор на съд според израелското право, а не според приложимото българско право.

Pешението е окончателно.