Следователи и магистрати се оплакаха на Европа за закриването на спецсъда и прокуратурата

Следователи и магистрати от двете спецсъдилища у нас се оплакаха на европейските институции заради готвеното закриване на специализираните съд и прокуратура, предаде NOVA.

Служителите на Темида критикуват вносителите на промените, че мотивите им са неясни.

От "Демократична България", които поискаха да се сложи край на спецправосъдието у нас, контрираха, че то се е превърнало в инструмент за политическа и икономическа репресия.

Над 250 дела са заплашени да започнат отначало, а къде ще работят магистратите - на този етап не е ясно.

Георги Ушев е първият председател на Специализирания наказателен съд. 10 години след началото, дейността на колегите му е заплашена от закриване.

"За десетте години от съществуването си, Специализираният наказателен съд е осъдил 2232 лица, и е оправдал 405-ма", обясни той.

Над 1200 души се явяват в момента пред спецсъдилищата у нас, сочи справка на администрацията. Повдигнатите им обвинения надхвърлят 2600 за най-различни престъпления.

"Ние сезираме Европейската комисия със списък от дела със значим обществен интерес, по които тези процеси трябва да започнат отначало", допълва Ушев.

Според магистратите със закриването щяло да се стигне до хаос около преместването на делата в различни съдилища в страната.

"Някой трябва да организирана съдебните заседания и охраната. Не е ясно кой. И най-големият проблем е със съдебните заседатели, които вече нямат мандат", коментира Мариета Райкова - председател на Спецсъда.

Вносителите от "Демократична България" обаче са категорични - до момента спецсъдилищата нямат осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта. Тоест, те не изпълняват вменените им функции.

"За последната година с присъда - било то осъдителна, било оправдателна, са приключени едва 122 дела от общ характер. А повече от половината дела приключват със споразумение", аргументира се Надежда Йорданова - зам. - председател на ПГ на "Демократична България".

Данните на вносителите сочат, че от над 6000 дела годишно, една трета са искания за използване на специални разузнавателни средства.

Депутатите отричат законопроектът им да блокира висящи дела. Напомнят, че са предвидили възможност прокурори и съдии от спецзвената да бъдат преназначени на други места.

Камарата на следователите излезе със становище до европейските институции, в което твърди, че промените облагодетелстват единствено обвиняеми и подсъдими. Висшият адвокатски съвет все още обмисля позицията си по казуса.