Сбъркан ли е моделът на здравеопазване?

Какво ще последва след скандала с незаконни трансплантации и как болниците трупат дългове?

"Не е ново, че някои лечебни заведения винаги са покровителствени. Може би и така е редно. Всяка държава има структуроопределящи лечебни заведения, които в крайна сметка са важни, за да покрият нуждите и необходимостите на населението. Лошото е, че нашата система е така структурирана, че независимо дали си малка частна болница, с една-две диагнози, или си структура от национално значение, където хората с най-тежки заболявания се лекуват, системата плаща еднакво на всички", каза председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев в студиото на "Денят ON AIR".

Той подчерта, че такава е практиката по света - там не се плаща за преминал болен, а за излекуван болен. По думите му там се плаща за пациент, който е предпазен да не се разболява.

"Докато е обърната нашата система, ние като граждани да лъжем, че плащаме здравни осигуровки, държавата да лъже, че ни лекува, в болниците ще се случва това, което наблюдаваме и днес", категоричен е д-р Хасърджиев.

Бившият директор на "Пирогов" Доц. Спас Спасков посочи, че системата преразпределя средствата в здравеопазването.

"На едни болници дава повече, а на други - по-малко. Големият протест някога беше, че това се определяше от хора, които решават, че на голямата болница ще се дадат повече, а по-малката - по-малко. В момента това се отчита през извършена дейност и тук се получава възможността през извършената дейност да получиш малко повече", коментира той.

Д-р Хасърджиев допълни, че много български болници често изпадат в подобни ситуации.

"Два пъти съм член на Надзорния съвет на Здравната каса. Мога да ви кажа, че редовно има такива казуси. Повече от логично е, че в тези лечебни заведения са тежките случаи, които няма как да бъдат покрити с цената на клинична пътека. Не може да се плащат едни и същи пари за всичко, не може да се плащат едни и същи пари за различна експертиза. Има лечебни заведения с множество експерти, апаратура. Не е важно да се разпределят пари на безпринципна почва", каза още той.

И отбеляза, че в България има т.нар. "система на акредитации".

"На мен не ми е известно да има нито една болница, която да е акредитирана по международен стандарт", отсече д-р Станимир Хасърджиев.

Доц. Спас Спасков е категоричен, че особено притиснати от тази система са големите болници, каквото е "Александровска".

"Тя има няколко неща, поради които става по-различно от финансова гледна точка. Едното е, че те са длъжни като болницата, в която се обучават бъдещите лекари, да бъдат на най-високото технологично равнище. Оттам разходите за апаратура стават значително по-големи. Има още места, в които е "тясно" за парите. Това е, че те са длъжни да задържат пациентите по-дълго време, за да могат повече студенти да ги видят. А по-дългият престой води до по-големи разходи. И още нещо - персоналът, който работи в тези лечебни заведения, е на по-високо равнище. Това са лица, които получават по-големи заплати", добави доц. Спасков в ефира на Bulgaria ON AIR.

И според него "Александровска" е изключително търсена болница.

"Тя може да направи много голям оборот на болните, тъй като хората искат да бъдат лекувани от професори, доценти и т.н. Клиничните пътеки, които са за по-тежките заболявания, се заплащат по-добре от другите клинични пътеки. Този проблем го наблюдаваме години наред, но той не се решава", коментира още доцентът.

По думите на д-р Хасърджиев решението на проблема може да се реши чрез избиране на нов модел на финансиране. Той е категоричен, че в България не може да се плаща на "калпак".

"Погрешно е да смятаме, че всеки може да застане начело на лечебно заведение, защото е наш приближен човек. Уж има конкурси, но често остават съмнения за непрозрачност при осъществяването на тези конкурси. Повечето лечебни заведения при смяна на политическата система, има и смяна на ръководни длъжности в страната", подчерта той.