Крум Зарков, БСП: Изминаха 10 години на възможности, в които неравенствата и бедността в България се задълбочаваха

„Изминаха 10 години, в които икономическата конюнктура беше добра в световен план и в която можехме да се възползваме и да „отскочим” от бедността. 10 години, в които неравенствата продължаваха да се задълбочават, а все повече хора да бъдат много бедни. Обществото ни изцяло да се атомизира - озлобихме се един срещу друг. Една от основните причини е пълното погазване на принципа на върховенството на закона, както и абсолютно видимата политическа намеса в определени моменти. И това – пред очите на всички. Херметическата тенджера избухна. Това се случи с помощ от хиляди километри. Отвъд океана казаха това, което всеки българин си говори вкъщи, тъй като за много хора това бяха теми табу. С натрупване това доведе до пълна непоносимост.” Това мнение изрази в дебат на тема „Бедност и корупция” водачът на листата на „БСП за България” в Русе Крум Зарков пред bTV.

Социалистът припомни, че през 2009 година ГЕРБ са дошли на власт с обещанието, че ще решат натрупаните проблеми: „Сега сме 2021 г. Не само че никои от проблемите не бяха решени - много от тях се задълбочиха, а някои от тях бяха вписани в законите. Бяха узаконени начини, по които да се отклоняват публични средства към определени фирми, които са доста концентрирани като кръг”.

По темата „корупция” Зарков изтъкна, че поради огромните ѝ мащаби в България, тя е съществен фактор за бедността на всеки българин. „Нека всички онези 80 % от българските граждани, които са се осигурявали на стойност до 1 000 лева през миналите години да знаят, че и нивата на техните заплати и тяхната дейност зависят пряко от корупцията, включително тази по най-високите етажи на властта”, подчерта той.

Относно отчета на правителство и темата „ин хаус“ поръчки, в които фирмите се договарят с изпълнители без да минават през обществени поръчки, Зарков посочи: „Ин хаус“ процедурата е замислена от Европа и вкарана в директива, за да облекчи изпълнението на определени проекти. Не е вкарана там, така че една компания, която няма нито хора, нито техника, нито експертиза, за да прави язовири, ще се види изведнъж натоварена с ремонта на 182 такива съоръжения. И единствената ѝ роля в този „ин хаус“ ще бъде да преразпредели публичните средства, така че да се спести обществената поръчка. Това не им е била идеята на хората в Брюксел, които са писали директивата. Какво направиха нашите управляващи през последните години? Взеха десетки такива вратички – взеха тези закони и ги „побългариха” чрез тяхното прилагане”.

Той припомни, че от БСП в миналия парламент са предложили по-стриктно регламентиране на „ин хаус“ процедурата, но мнозинството на ГЕРБ категорично е отхвърлило това предложение.

Нужна е нормализация на политическия живот, която може да бъде постигната чрез носене на електорална отговорност, каза още социалистът: „Напът сме да сложим първите темели, по които да тръгнем. Иначе ще се сменят имената, няма да се смени принципът, че определени бизнеси са изцяло зависими от изкривяването на публичните, нашите пари."

По темата за наложените санкции по закона „Магнитски”, Зарков акцентира върху това, че всички ще плащаме за деянията на санкционираните. „Петното е върху цялата държава и върху целия бизнес. Дали има връзка между корупция и бедност? Ето я. Заради тези деяния и заради това, че нашите органи, институции, партии са ги „проспивали”. Неслучайно всички се питат за списъците на служебното правителство. Те са прави да ги направят. Няма какво друго да се направи, освен да се даде публичност и прозрачност на хората, които потенциално могат да попаднат под санкциите на „Магнитски”, смята още социалистът. Въпросът с международните санкции не е приключил, добави той. „Очакваме нов доклад за върховенството на закона в ЕС. Ако продължаваме с тази „политика на щрауса”, нищо добро не ни чака”, категоричен е водачът на листата на БСП в Русе.

Крум Зарков се фокусира върху трите важни действия, които е нужно да се предприемат, за да бъде преодоляна бедността. „Първото е институционална реформа – краткосрочната мярка. Средносрочната мярка е да се преобърне българската икономика, да не бъде тя „на ишлеме” и да не разчитаме на ниската работна ръка като сравнително предимство, защото това ни обрича на бедност. Третата необходима мярка е най-голямата – културната. Край на тази абсолютно неразбираема търпимост към ненормалното”, заключи той.