Експертите на Възраждане: При оптимизация на бюджета има пари в държавата

Един от много често задаваните въпроси към Възраждане е „От къде ще намерите пари за идеите си?“. В тази връзка Възраждане работи по оптимизация на държавния бюджет. Екип от експерти анализира бюджета по сектори, като крайната цел е да се установят всички неефективно изразходващи се средстава и да се пренасочат към държавни политики и сектори, където има недостиг и нужда от повече такива. В основата си подходът на екипа представлява процес от няколко стъпки на събиране на информация, анализиране и установяване на проблем, изготвяне на стратегия за решаването му, оценка на риска и очаквания резултат.

Общата годишна сума, която може да бъде преразпределена и пренасочена към по-ефективно използване, по предварителна оценка е между 7 милиарда лева и 10 милиарда лева годишно. Обобщените данни показват, че неефективността на изразходваните средства в бюджета е в три основни посоки:

Раздути разходи за заплати на държавни служители (3 млрд. лева на година)

Корупционни практити (между 3 и 6 млрд. лева на година)

Други сравнително малки разходи (1 млрд. лева на година)

Ще разгледаме в малко повече детайли всяка група, с уговорката, че в бюджета има и множество други проблеми, които са по-малки по мащаб и размери и няма да успеем да обобщим тук.

1. Държавните служители по официални данни са над 550 000 или 24.5% от трудоспособните българи и общият годишен разход за заплати е приблизително 6 млрд. лева. По данни от март 2021 година на всеки трима работещи българи в частния сектор се налага да изработят заплатата на един служител в обществения сектор. Анализ на състоянието на публичния сектор в различни държави по света показва, че България не е на дъното на класацията, но е далеч от добрите практики в някои от развитите държави и е необходима сериозна оптимизация на разходите за държавни служители.

Някои от добрите практики по света показват, че процента на държавни служители спрямо цялото трудоспособно население трябва да бъде между 7% и 15%. В САЩ този показател е 13%, в Австрия – 15%, в Чехия – 15%, в Германия – 13%, Италия – 16%, Япония – 7%, Нова Зенландия – 11%, Румъния – 16%, Южна Корея – 10%, Швейцария – 14%. На база на тези данни може да кажем, че обществения сектор в България може да бъде оптимизиран около 2 пъти от 24.5% до около 12%. Това би оптимизирало държавния бюджет около 3 млрд. лева на година. Тук възникват два основни въпроса, а именно какъв трябва да бъде механизмът за оптимизация на държавните служители и какво ще се случи с над 200 хиляди държавни служители, които ще останат без работа за известен период от време.

Тук е важно да отбележим, че в обществения сектор влизат и учители, оперативни полицаи, пожарникари, военни, лекари и медицински специалисти, при които не следва да има особени оптимизации. Сферата, в която има нужда от оптимизиране на разходите, е предимно административните звена към тези групи и държавната и общинска администрация, но дори там има добре работещи българи. В идеален свят, трябва да се освободим от некачествените назначения на така наречените „наши“ хора в администрацията, които нямат особено голяма добавена стойност към обществение сектор. Механизмът за засичането и прочистването от тези неефективни държавни служители е сравнително прост и се използва в много сфери на частния бизнес от години. Трябва да бъде променен моделът, по който се сформира възнаграждението на всички административни звена, като се премине от фиксирани заплати към такива, които са обвързани с количеството и качеството на труд. Всяко административно звено извършва определени операции, които могат да бъдат обработка на документи, заявления, протоколи, отчети, фактури и т.н. За всяка операция трябва да се изчисли ставка, която да носи определена заработка, както в частния сектор, която да формира една част от заплатата в края на месеца.

Изчислението се прави на база на исторически данни, така че досегашния бюджет на съответното звено се разделя на броя операции, които същото извършва средно на месец. Получените ставки се съпоставят със 70% натоварване на служителя за месец и остатъка се изважда от бюджета. Останалата част от възнаграждението се сформира от качеството на работата, като за всяка сфера се определят KPI (ключови показатели на работата), като например сгрешени документи, жалби от граждани, забавена обработка на заявление и т.н. Този хибриден модел за оценка на труда и възнаграждението ще доведе до автоматизирано прочистване на държавната администрация от неефективни служители и ще стимулира работещите качествено. Всеки, който не работи достатъчно и не покрива стандартите за качество ще взима минимална заплата, което ще го накара сам да напусне дадената работа и да потърси друга, а ако няколко месеца подред не покрива нормата, то може да бъде освободен на база на реални данни за неефективност и несправяне с работните си задължание.

В самите служители се създава мотивация да извършат повече операции, за да получат добро възнаграждение и с някои от тях точно това ще се случи и дори ще получават по-високи заплати от преди. В обобщение може да кажем, че такъв модел стимулира работещите и ощетява мързеливите. От другата страна прочистването на администрацията ще се случи автоматизирано и поетапно, което значи, че няма да залеем бюрото по труда със стотици хиляди безработни за няколко месеца. Практиката на експертите на Възраждане в бизнеса сочи, че този модел на автоматизирана оптимизация отнема между 12 и 18 месеца. Крайният резултат ще бъде около 3 млрд. лева допълнително в бюджета, от друга страна по-малко, но по-мотивирани държавни служители, които вършат по-бърза и качествена работа, което има ползи и за нормалните граждани. Този процес трябва да върви заедно с въвеждането на електронно правителство и интеграция на базите данни на различните ведомства.

2. По отношение на корупционните практики и загубите от такива за бюджета е доста трудно да се направи точна оценка по обясними причини. Различни международни доклади сочат до 30% корупция, което би означавало до 9 млрд. лв загуби за бюджета. Екипът на Възраждане е по-консервативен в оценката си и на база раздробена публична информация оценява потенциалните корупционни загуби на сума между 3 млрд. лева и 6 млрд. лева. В бюджета ежегодни има заложени около 2.5 млрд лева за капиталови разходи, които са една от възможностите за корупция в сериозни размери. Изпълнителната власт заедно с общините, които се дофинансират от централния бюджет (4 млрд. лв на година) приближават общ бюджет от 10 млрд. лева на година. Бюджетът на здравната каса, осигурителните фондове и социалните дейности надвишават 10 млрд. лева. Ако съберем бюджета на изброените звена, то може да направим обосновано предположение, че корупционни практики се упражняват върху поне 25-30 млрд. лева. Неизвестното в случая е колко точно процента е корупцията, но ако приемем, че на това глобално ниво тя се свежда до 10-20%, то загубите за бюджета са между 3 млрд. лева и 6 млрд. лева с уговорката, че може и да са доста повече, но Възраждане не желае да гради финансови разчети на база на предположение, затова за целите на финансовия анализ се спираме на най-консервативния вариант от 3 млрд. лева на година изтичащи в корупционни схеми.

3. По отношение на останалите малки разходи, където оценката показва около 1 млрд. лева на година неефективно изразходвани средства, то тук говорим не толкова за корупция, а за ненужни или не особено належащи разходи свързани със сравнително малки проекти от по няколко милиона. Това може да са инфраструктурни проекти без особена добавена стойност, които се правят на парче, за да се усвои определена сума. Тези проекти често са и корупционни, но тук разглеждаме частта от средстава, която наистина е отишла по предназначение, но просто са ненужни. Такива са голяма част от проектите по Европейски програми. Поради огромния си обем и численост, няма да ги разглеждаме тук, но можем да кажем, че 1 млрд. лева на година е консервативна сума, като се има предвид, че фондовете по програми на ЕС за 7 годишен период се падат средно на година по около 3 млрд. лева.

Заключението на екипа от експерти на Възраждане е, че средства в бюджета опеределено има, но не се използват по правилен начин. Оптимизацията на бюджета може да доведе до преразпределение на минимум 7 милиарда лева на година. Според плана за развитие на Възраждане тези средства ще се пренасочат към приоритетни сектори като:

- Образование за премахване на делегираните бюджети на училищата (1 млрд. лв.)

- Здравеопазване за минимална заплата от 2000 лева за медицинските специалисти (550 млн. лв.)

- Демография за двойки с репродуктивни проблеми (без лимит)

- Малък и среден бизнес за подкрепа на предприемачи, селско стопанство, ИТ сектор (1 млрд. лв.)

- Туризъм за щетите от затварянето на бизнеси (1 млрд. лв.)

- Премахване на ДДС върху цените на книгите и лекарствата (1.5 млрд. лв.)

- Резерв за кризисни ситуации и започване ускореното изплащане на държавния дълг

- Възраждане е с номер 11 в интегралната бюлетина!

- България има нужда от Възраждане!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!