Смолян настоява за медицински хеликоптер

За хеликоптер и специална за него площадка на територията на областта настояват от Смолян. Днес се състоя форум по темата, организиран от Първия дамски клуб. В него взеха участие представители на Регионалната здравна инспекция, областната управа, Пожарна безопасност и защита на населението, Гранична полиция, Спасителна служба в Пампорово, на християнското и мюсюлманското изповедание.

Водещи на срещата бяха адв. Екатерина Станчева от дамския клуб и Димитър Костов, познат на обществеността като човека с изкуственото сърце.

Всички дадоха единодушна подкрепа за подписване на споразумение, с което ще се настоява пред държавата за задължително участие на смолянски представители в работните групи, които ще определят местата за ситуиране на хеликоптерните площадки. Своята подкрепа за инициативата дадоха също кметовете на общини Смолян и Златоград, на селата Смилян и Чеплят.

„Водени от принципа „Въвеждане на справедливост в планирането на местоположението на българските хеликоптерни бази“, всички заедно ще подпишем партньорско споразумение и ще очакваме нашите представители да бъдат част от работните групи за определяне къде да бъдат изградени 6-те оперативни бази заедно с прилежащата им инфраструктура“, се сочи в документа.

Аргументите за това са няколко, и то достатъчно солидни.

На първо място единственият транспорт в област Смолян е автомобилният. Релефните дадености не обуславят в обозримо бъдеще изграждането на различен вид транспорт. Основните пътни артерии не са автомагистрали, нито първокласни пътища.

Родопа планина е труднодостъпна, дори и за високопроходима техника, а развива няколко вида туризъм: планински и балнеоложки, еко-туризъм, културно-познавателен туризъм, селски и аграрен туризъм, приключенски туризъм, разновидности на хоби-туризма.

В региона е един от малкото ски курорти в България – Пампорово, който е привлекателен туристически обект от национално и международно ниво, изискващ предвидимост и яснота относно отговорностите, ангажиментите и сигурността по време на пребиваването в него. Курортът развива своята дейност през четирите сезона.

Затруднен е достъпът до специализирани лечебни заведения за оказване на спешна медицинска помощ, особено по правилото за „златния час".

Структурата на индустрията в областта включва дейности като дърводобив, строителство, производство на ски и екипировка, производство на козметика, бутилиране на минерална вода, производство на инструменти и инструментална екипировка и др., с ангажираност на голям брой трудово заети лица, при висок риск от трудови злополуки.

Минното дело е с особен приоритет в региона, изискващ специално и специализирано отношение.

Изграден е нов ГКПП „Рудозем – Ксанти“, през който се очаква да преминават значителен брой автомобили от всички видове – леки и тежкотоварни.

Припомняме, че в Националния план за възстановяване и устойчивост е включен проектът за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха. Той има за цел да създаде модерна и квалифицирана спешна медицинска помощ по въздух в рамките на така наречения ”златен час“ с последващ транспорт на пациенти и ранени от и до всяка географска точка на страната, транспорт на пациенти между медицинските заведения и доставяне на медицинско оборудване, кръв, органи и лекарства.

В резултат се очаква, че ще има намаление с приблизително 20% в броя на смъртните случаи от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, специфични заболявания, изискващи спешна медицинска помощ в рамките на „златния час“.

Освен това се очаква да има по-малко престои в болница и/или отпуск по болест в резултат на навременна спешна медицинска помощ, от една страна, и навременен транспорт на ранените до специализирани болници, от друга. Като се вземат предвид характеристиките на страната като топография, климатични условия, състоянието на републиканската пътна мрежа, непрекъснато нарастващият трафик в областните градове и столицата, ще бъде внедрена системата за оказване на спешна медицинска помощ по въздух, използвайки най-добрата практика на хеликоптерната спешна медицинска служба (HEMS) с последващо транспортиране на пациентите до специализирани лечебни заведения.

Общият планиран ресурс е 154.5 милиона лева (129 милиона лева за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 25.5 милиона лева национално съфинансиране) с период на изпълнение 2021-2026 г.

„Всички тук сме обединени от едно - да помогнем на населението на нашия регион в много аспекти. Желаехме това да стане своевременно, защото предстои да бъде изградена система за спешна медицинска помощ по въздуха. Искаме да се заявим много бързо в централната администрация. Нашето елементарно желание е да присъстваме в работните групи по този въпрос. Смятам, че има голям смисъл Смолян и региона да се заявят като основен претендент в изграждането на такава база на наша територия. Имаме всякакви основания да го искаме. Каквото и да започне да се случва по този въпрос, то да не се случва без да бъдем уведомени. Сигурно ще има и условия за участие, но ние ще работим да бъдем адекватни на условията“, подчерта адв. Станчева.

„На мен ми е много тъжно, че доста се забави приемането на Националния план за възстановяване и устойчивост. Той трябваше да бъде приет заедно с националния бюджет, защото двата проекта са свързани и преплетени. Изграждането на системата HEMS в много европейски страни са по коренно различен начин, дори издръжката им е различна“, каза Костов. И допълни: „Надявам се до 4-5 години да заработи системата. От там насетне нашите органи, от които зависи, имат хиляди варианти да нагласят структурата спрямо финансовата възможност на България и благосъстоянието на гражданите ѝ. В големите градове има някаква стабилност, но има региони на страната с намаляващо население и тяхното благосъстояние не е добро. По някакъв начин тази система трябва да се погрижи за тези хора“.

Изпълнителният директор на „Горубсо-Мадан“ Сергей Атанасов заяви, че понякога времето за спасяване на пострадали миньори е много късо. „Въздушен транспорт може да свърши много работа в тежки моменти. Ако е необходима база, ние имаме имоти в Мадан и Рудозем, където могат да се изградят допълнителни хеликоптерни площадки“, посочи Атанасов.

Подчертавайки, че застава зад тази инициатива, д-р Мими Кубатева – шеф на РЗИ, отбеляза, че през 2015 г., когато беше изработена областна здравна карта, е заложена потребност от санитарна авиация.

„15% от населените места в нашата област не могат да покрият стандартите за спешна медицинска помощ . Тоест населението в тези региони и като цяло има неравнопоставен достъп до медицинска помощ. От една страна са малките населени места в сравнение с по-големите. От друга страна е сравнението на нашата област с другите области. Така, че сме длъжници на нашето население“, посочи д-р Кубатева.

„Българската православна църква в мое лице и духовниците в региона подкрепяме тази инициатива. Аз ще направя необходимото да се знае за нея в църквите и имате подкрепата за това от името на духовенството и правословието в духовната околия“, каза отец Димитър Михайлов, бивш кмет на Смолян – първият демократично избран.

„Ние заставаме на 100% зад тази инициатива, даже я смятаме за закъсняла, но по-добре късно, отколкото никога. Доста наши съграждани родопчани загубиха живота си по път за големите медицински центрове. Това може да бъде избегнато. В Корана се казва „И който съживи човек като че ли е съживил цялото човечество“. Тоест, ако един човек спаси човешки живот, получава награда сякаш е спасил цялото човечество от гибел. Ние намираме отражение на тази инициатива в нашата свещена книга и като религиозна институция ще направим всичко по силите си за нейната реализация. Най-малкото ще я сведем до всички мюсюлмани по храмовете. Надявам се, че ще срещнем тяхното разбиране, защото ние преди да бъдем мюсюлмани, сме хора, всички ние си плащаме данъците и би било правилно да получаваме адекватна медицинска помощ“, посочи Байрам Ушев – наместник на районния мюфтия.

Зам.-областният управител Андрей Кадишев каза, че президентът Радев веднага ще бъде запознат с проблема. „Трябва да се проучат възможностите на всяка община. Ако поне в половината от тях имаме основа и възможности, трябва да изградим такива площадки, дори за едно кацане и излитане. Можем да дадем насоки на общинските кметове да поработят в тази област“, посочи Кадишев.

„Всеки живот е безценен и трябва да се направи всичко, за да бъде спасен. До момента разбираме, че проблемът е комплексен. При нас много често се случва на граничните пунктове да бъдат докарвани спешни случаи. Понякога не може да бъде оказана помощ поради липса на хеликоптер“, поясни Сираков от „Гранична полиция“.

Според него изграждането на новия пункт „Рудозем-Ксанти“ допълнително ще натовари артериите към вътрешността на страната.

„На нас постоянно ни трябват хеликоптери, въпреки че нашият регион има по-малко акции. При шест хеликоптера съм песимист, че ще ни огрее. Не е проблем базата, въпросът е на експертно ниво да кажат къде ще са тези хеликоптери“, каза Димитър Масурски от Спасителната служба в Пампорово.