Кузман Илиев: Енергийното ни ритуално самоубийство не е вариант

"Енергийното ни ритуално самоубийство не е вариант - дори да е аплодирано от Брюксел". Това написа в личния си профил във Фейсбук икономическият анализатор Кузман Илиев. Той изложи своето мнение по особено актуалните в момента теми за зелени сделки, цени на тока за битови и бизнес абонати и въглеродни емисии.

Илиев добави: "Европа е решила да бъде първият “въглеродно неутрален” континент в света. Фиксацията ѝ срещу излъчващите въглеродни емисии фосилни горива - нефт, газ, въглища - е тотална. А те дават 80 процента от световната енергия. Такова късогледо стратегическо позициониране неизбежно обрича Стария континент на неконкурентоспособност и непосилни сметки за електроенергия за бита и бизнеса. И на изключителна зависимост от разчитащи на добива на подземни богатства Русия и Китай. Забележете, че картинката за “малките” в Европа е повече от зловеща. “Зелената сделка” е мислена за богатия север с бурните морета, силен и постоянен вятър и слънце. Страните от Централна и Източна Европа обаче нямат този потенциал. И реално са изключително потърпевши от попълзновенията на Брюксел и технократите там. Една България, зависеща енергийно на 60 процента от въглищата (при планов ремонт на ядрените мощности), се явява и най-ударената по линия на “европейските климатични цели”. И тук не става дума само за производителите на ел. енергия от въглищни или газови централи, излъчващи 4 пъти по-малко въглеродни емисии, но също финансово проблемни при ръст на цената на квотите. Проблемът е, че самите “въглеродни квоти” обхващат все повече индустрии - строителство, транспорт, отопление, авиация, най-различни производства. Де факто под ножа е цялата промишленост. А при цена на ел. енергията на борсата ни от 500-600лв./мВтч., която често напоследък е рекордна и за цяла Европа - икономиката ни е на трупчета. Буквално. Спешно имаме нужда от надпартийна национална стратегия за енергийната сигурност и икономическото просъществуване на България. С приемственост между редовни, служебни, експертни или каквито и да било други правителства.

Реалностите:
С ангажимента за спиране на държавна помощ и неспирно поскъпващи цени на квотите - още от 2025г. у нас неизбежно настъпва икономическият крах на въглищните ТЕЦ-ове в Маришкия басейн. И не само.
В прословутия “План за възстановяване” има осезаем реверанс към ВЕИ-та, които, както видяхме, се оказват недостатъчни дори на Север и Запад, където също включиха въглищните мини, за да не колабират. В “Плана за възстановяване” строим соларни мощности за 1.7 GW, които ще работят по 6 часа на ден. Междувременно си затваряме въглищни ТЕЦ-ове за над 3.5 GW, които работят по 24 часа на ден. Успех да компенсираме каквото и да било! Не просто, че ще е скъп токът, а с оглед на глобалната електрификация - спокойно може да е дефицитен. Без възможност дори за внос, гледайки притеснителната тенденция за недостиг на общоевропейско ниво.
През 2027г. и 2029г. изтича лицензията на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, която дава другата огромна “енергийна порция” от микса ни. Тази лицензия се подновява на всеки десет години, което значи, че трябва да има политическа воля и ясен ангажимент поне до 2050г. Ангажимент, който обаче действително да бъде отстояван - независимо, че в Брюксел не харесват и ядрената енергетика. Да не говорим, че имаме и два закупени реактора за милиарди, които също можем и трябва да оползотворим под някаква форма.
В наш интерес е да мислим и действаме сега. В противен случай през 2030г. просто може да се озовем в енергийното небитие. За радост или не на Европа".