40-годишен мъж от село Трапище пострада тежко при катастрофа по пътя град Лозница - село Чудомир. Инцидентът станал около 09.15 часа днес. Б.Ю. се движел с конска каруца по пътя. Бил изпреварен от лек автомобил "Volkswagen Golf", управляван от 32-годишния С.Р. от село Чудомир.
След изпреварването, заради неравности по пътното платно колата рязко намалила скоростта и конската каруца се ударила в задната й част. При сблъсъка водачът на каруцата паднал на асфалта и получил черепно-мозъчна травма. Откаран е в Разградската болница с опасност за живота. По случая е образувано досъдебно производство по чл.343, ал.1, т.Б от Наказателния кодекс
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ХХХ
Сега, резонен ми е въпроса, при условие, че не могат да четат и пишат (при това, живеейки в 21-ви век) - има ли въобще книжка водача и ако да, то как я е изкарал и знае ли въобще какво означават пътните значи и маркировка, та нали не е способен да си прочете правилника за движение по пътищата или закона?
Според мен дупка не е имало, а налице е некомпетентност и поредното държавно и законово безхаберие. Или пък виновен ще да е човека с каруцата, понеже конят му сиг. е карал много бързо и не е успял да спре на време.
Абе, България ... - тоталния ужас и физическа, и морална разруха и деградация.
15:55 03.04.2013
2 ХХХХ
16:20 03.04.2013
3 ХХХ
И повярвай ми - сивотата, разрухата и мизерията в BG са перкалено видими и гадни!
Ами, това е. ;)
Коментиран от #4
16:25 03.04.2013
4 ХХХХ
До коментар #3 от "ХХХ":
ами че аз съм един от тия дегардиралите16:30 03.04.2013
5 ХХХ
Но просто може би си по-силен характер от някого другиго (или пък по-слаб, зависи от гледната точка) и българската реалност не ти прави толкова силно впечатление, като по този начин и при тези условия съумяваш рационално да живееш. /което е хубаво - защото мен например, всичко това ме депресира понякога и се чувствам отчаян от страната си и условия в които живеем/
16:39 03.04.2013
6 ХХХХ
16:54 03.04.2013
7 XXX
Правя опити за подобряване на състоянието си в BG, както и харесвам родината си. Но когато управляващите не мислят за теб като гражданин и единица от това общество и когато държавата не съумява да те стимулира по какъвто и да било начин - най-малко да можем ние младите да създадем нормални семейства и да имаме добра работа, с подобаващо заплащане, а напротив - точно обратно - условията на живот стават все по тегави, тогава идва момента в който се замисляш, какъв изход можеш да намериш.
Времето не спира. Днес съм на 28. При условие и виждайки колко труд и усилия влагат родителите ми, и как си дават живота и годините за страната, а в същото време няма да получат нищо повече от наследен апартамен и малки пенсии..., то какво друго ми оставя да направя?
Ест., че ще се опитам да подобря живота си и да мога един ден да се реванширам за положените от тях грижи към мен.
Не знам колко от хората в България все още се чувстват оптимисти.
Аз винаги съм бил реалист - може би и затова погледа ми в/у нещата е толкова краен, но въпреки това правилен и реален.
Не се оплаквам и не плача. Дерзая и се бора. Но все така оставам недоволен и неоценен..., макар да съм един от малкото честни и открито работещи, и съвестни граждани.
Коментиран от #8
17:14 03.04.2013
8 ХХХХ
До коментар #7 от "XXX":
аз съм на 45 г и ве4е ми е късно,тука ще си умиргам.край на предаването,4ао.17:28 03.04.2013
9 ХХХ
И все пак: никога не е късно! /за промяна/
Успех с начинанията и стремежите!
BM
17:35 03.04.2013
10 tooshortname
17:59 03.04.2013
11 toolongname
18:06 03.04.2013
12 Христо Ковачев
23:18 03.04.2013