Всеки втори българин диша замърсен въздух

Всеки втори българин диша замърсен с фини прахови частици въздух. Това показва национален доклад за състоянието и опазването на околната среда в България за 2011 г., който изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда Ваня Григорова представи днес по време на пресконференция.

Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда се изготвя за втора поредна година от екоминистерството.

Според данните 51% от българите дишат въздух с фини прахови частици, като източник на това замърсяване са транспортът и битовото отопление.

„Това е тежък здравен проблем“, отбеляза екоминистърът Юлиян Попов и допълни, че не сме сами в решаването на този проблем. Близо 20 страни в ЕС също надвишават допустимите стойности на замърсен въздух. В България най-замърсен въздух дишат хората в Перник, Видин и Враца.

Серен оксид, азотни оксиди, амоняк, фини прахови частици са основен замърсител на градската среда. Според доклада, от замърсяване на въздуха с азотен диоксид са засегнати 21,8 процента от българите, от озон - 17,4 на сто, а от серен диоксид - 1,8 процента.

Продължава да бъде сериозен и проблемът с шумовите нива в градовете. Близо 72% превишаване на допустимите нива са регистрирали в големите градове. Основен източник на шумове са автомобилите. Утежнената акустична обстановка в урбанизираната среда е свързана с възникване на здравен риск, пише в доклада. В него се посочва и още една тревожна тенденция - затоплянето на климата.

Енергетиката остава един от най-големите източници на емисии на серен диоксид и основен източник на азотни оксиди. В България този сектор има ключова позиция във формиране на парниковите газове - 80% за последната година на инвентаризация 2011 г.

Най-сериозните източници на неблагоприятно въздействие върху околната среда са потреблението на енергия и природните ресурси от икономическите сектори и емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, водите, почвите и депонирането на отпадъците, сочи докладът.

Автомобилният транспорт се свързва с увеличена консумация на горива и емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, озонови прекурсори, фини прахови частици. Този сектор потребява повече от 90% от общото енергийно потребление.

Селското стопанство също е източник на парникови газове - основните атмосферни замърсители са амоняк -74%, и неметанови летливи органични съединения -11% от националните емисии.

„България става шумна, прашна и енергийно неефективна, сочат още данните от доклада“, коментира служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов. Според него държавните институции и местната власт трябва да направят всичко възможно, за да променят тази картина. Той апелира кметовете да се съсредоточат върху местните политики за ограничаване на фините прахови частици във въздуха, като подчерта, че икономическата ситуация не е извинение.