Руслан Стефанов: Енергийната ни зависимост от Русия се надценява

Много сериозно се смениха приоритетите. Докато в последните десетина години ЕС залагаше предимно на приоритета справяне с климатичните промени, за европейския Зелен пакт, сега изведнъж аспектите на енергийната сигурност и конкурентноспособността на европейската индустрия станаха водещи. Това каза пред БНР Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията.

Различните страни имат различни перспективи. Германия и много страни от Източна Европа, които са много зависими от руски енергийни ресурси, имат по-въздържана позиция, отбеляза Стефанов.

Според него Европа „доста сериозно върви към откъсване“ от руската енергийна зависимост. Стефанов поясни, че това се случва както през вътрешно преразпределение на европейския пазар, така и през по-сериозен ангажимент за доставки от САЩ.

България е сравнително малък потребител на газ. Сега в много по-голяма степен това потребление може да бъде заместено, за разлика от 2009 г., когато нямаше как да получи допълнително газ, коментира експертът в предаването „Преди всички“.

По отношение на нефта страната не е в трудното положение на рафинерии в Централна Европа, свързани с руски тръбопроводи, където много трудно може да се доставя алтернативно нефт, заяви още Руслан Стефанов.

„В българската рафинерия на брега на морето тези алтернативи могат много по-лесно да бъдат намерени. Трябва да се мисли за алтернативи в доставките на ядрено гориво, от години се разработват такива сценарии. От тази гледна точка много често в България се надценява тази зависимост.“

Големият въпрос за България остават транзитните газопроводи и дали при ескалация на напрежението в Украйна ще се стигне до тяхното спиране, което ще има сериозни последствия за страните, свързани с тях, каза Стефанов.

Инструментът за общо закупуване на енергия от страна на ЕС цели потреблението да е по-голямо, цените – по-ниски, а условията в договорите – по-благоприятни, допълни той.

„Очевидно е, че ако бъдат прекъснати взаимоотношенията с Русия, няма начин да не се разчита както на ядрена енергия, така и на въглищните централи. Но цените там ще се покачват. Страните в Европа, ако искат да видят спадащи цени в бъдеще време, ще трябва да засилят инвестициите в алтернативни енергийни източници, възобновяема енергия. Европа беше вече тръгнала в посока за търсене на начин по-реалистично да се правят тези инвестиции. Европа няма как да направи този преход без Китай и Индия. Това ще бъде нова, голяма тема, която се промени след войната в Украйна“, очерта част от проблематиката Руслан Стефанов.