Пощенска марка за втория ни полет в космоса

Двадесет и петгодишнината от космическия полет на българина Александър Александров ще бъде отбелязана с пощенска марка. Темата на изданието е "Космос". Церемонията по валидиране на марката ще се състои от 15.30 ч. днес в голямата зала на Централното управление на БАН.

Вторият българо–руски космически полет се подготвя въз основа на двустранно споразумение от 1986 г. между Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство – България и ГЛАВКОСМОС – Русия. Подготовката на екипажите на двамата кандидати за космонавти Александър Александров и Красимир Стоянов започва през 1987 г. в Центъра за подготовка на космонавти “Ю. А. Гагарин” – Москва, Русия. През февруари 1987 г. е утвърден космическия проект “Шипка”, който включва научно-техническата програма и цялата дейност по подготовката и провеждането на полета.

В реализацията на научната програма вземат участие над 15 научни организации, производствени и спомагателни звена от българска страна, при което в работите участват над 1000 научни работници, инженери, технолози и други специалисти. Базовата организация за осъществяването на проекта от българска страна бе Института за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ-БАН).

Научният проект “Шипка” се характеризираше с комплексност и задълбоченост на научните изследвания, които бяха насочени към изучаване на основни фундаментални въпроси на Космоса и неговото влияние върху човека, като при това бяха използвани най-съвременните достижения в областта на оптичните технологии и компютърната техника от това време.

Специалистите от Филиала на ИКИ–БАН в Стара Загора също участват активно в медико–биологичните експерименти, решаването на ситуационни задачи в областта на геофизичните експерименти и научния прибор “Паралакс-Загорка”, предназначен за изследване на физиката на околоземното пространство, при което се определя вертикалното разпределение на светенето на земната атмосфера. “Паралакс–Загорка” е разработен от колектив от специалисти с научни ръководители ст.н.с. Ненчо Петков и н.с. Красимир Кънев.