Голяма част от критиката към работата на прокуратурата е резултат на непознаването на спецификите на тази дейност, която е изцяло законоустановена. Така заместникът на главния прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура (ВАП) Десислава Пиронева коментира пред сайта Лекс.бг искането до Конституционния съд на служебното правителство за тълкуване на основния закон за частична отмяна на прокурорски правомощия, свързани с надзора за законност над дейността на администрацията, цитирана от Blitz.bg.
„Неяснотата или неразбирането идват вероятно от обстоятелството, че някои от експертите, които са помагали и са работили при изготвяне на това искане (на служебното правителство-бел.ред.), допускам нямат практически опит в необходимата степен“, смята тя.
Пиронева припомня, че в чл. 127 от Конституцията е очертана рамката на основното правомощие на прокуратурата да следи за спазването на законността и изрично е уредено, че тя предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.
„Тоест конституционният законодател е закрепил на конституционно ниво „надзора за законност“, доразвит като правомощия и способи за упражняването му в АПК и ЗСВ. В изпълнение на тези конституционни правомощия, прокуратурата разкрива незаконосъобразните актове и действия и по предвидения за това процесуален ред ги оспорва“, обяснява зам.-главният прокурор.
Десислава Пиронева разяснява и конкретните правомощия на прокуратурата, които са обект на атака от служебното правителство. Например, прокурорът може да предприема действия в рамките на административния процес само в рамките на две хипотези – ако е засегнат държавния или обществения интерес.
„Именно така се реализира и защитата на правата на гражданите, за която се говори толкова много“, подчертава заместникът на обвинител №1.
„Не може да се говори за власт над другите власти, тъй като при осъществяване на надзорна дейност прокурорът не може да се намесва по същество в работата на органите на изпълнителната власт, не може да отменя или изменя техните актове, дори когато констатира незаконосъобразността им, нито може да дава задължителни указания“, коментира още Десислава Пиронева.
Тя дава и практически пример за ползите от правото на държавното обвинение да следи за законосъобразността на актовете на институциите. „Именно чрез този вид проверка се стигна до установяване на незаконосъобразен акт при случая „Алепу“ („подпорната стена“, която всъщност се оказа хотел - бел. ред.)
В резултат на внесения протест с искане да се обяви за нищожно разрешение за строеж на името на „Алепу вилидж“, издадено от главния архитект на Община „Созопол“ за „Курортен комплекс „Алепу вилидж“, се стигна до произнасянето на Административен съд – Бургас, а след това и на Върховния административен съд и разрешението беше отменено. Без активната работа на прокуратурата, нищо нямаше да започне и да се случи“, категорична е прокурор Пиронева.
По отношение на другата част от искането на МС до КС, която се отнася до тълкуването на правомощията на главния прокурор, Десислава Пиронева смята, че конституционните съдии имат всички основания да я обявят за недопустима, тъй като вече е налице произнасяне по идентично питане.
„Колкото и да е добило популярност понятието, че „това“ или „онова“ е „по разпореждане на главния прокурор“, защото и така може да се стигне до образуване на определена преписка, същинското разпореждане, даване на указания и процедиране по всяка преписка или дело в прокуратурата се извършва от съответния прокурор. Той е и този, който решава с краен акт всеки случай“, пояснява още заместничката на Иван Гешев, като изрично подчертава, че главният прокурор може да упражнява надзор за законност по отношение на акт или произнасяне на прокурор, но само в предвидените от закона случаи и по изрично определен в закона ред.
Зам.-главният прокурор коментира отправеното искане на МС до конституционните съдии и в контекста на зачестилите тежки пътни инциденти, причинени по вина на употребили алкохол и/или наркотични вещества шофьори. „Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са образувани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната безопасност, най-общо казано. При всяка от тях сме процедирали съобразно правомощията си и по начина, за който вече казах. Не разбирам защо именно в споменатото питане до КС като негативен пример в работата на прокуратурата се дава именно такава проверка…“, коментира Пиронева.
Тя уточнява, че в рамките на преписка на ВАП, при проверка възложена от прокурорите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Държавната агенция „Безопасност на движение по пътищата“, са констатирали множество обстоятелства за лошото състояние на пътната инфраструктура.
„За ВАП преписката приключи с предложение до министъра на регионалното развитие и благоустройството с оглед преценка за предприемане на всички законоустановени действия с цел осигуряване на необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение по автомагистралите, скоростните пътища и републиканските пътища от първи клас в страната“, посочва още зам.-главният прокурор и административен ръководител на ВАП.(
Източник: Blitz.bg
Четете ни и в Google News
