Илва Йохансон: Бежанската вълна е заради руската агресия в Украйна

Руската инвазия в Украйна предизвика най-голямата бежанска вълна след Втората световна война. Какви са най-големите предизвикателства пред ЕС и пред самите бежанци - отговорите на тези въпроси дава европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон специално за Euronews.

Преди една година Европейският съюз отвори вратите си за украинските бежанци, като задейства Директивата за временна закрила. С нея на 4 милиона души беше предоставено разрешение за пребиваване до март 2024 г.

12 месеца по-късно след това безпрецедентно решение европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон прави равносметка. Показахме ѝ няколко откъса от репортажи на Euronews.

Това ме държи безкрайно заета. Не мога да намеря покой, защото постоянно трябва да оправям документи. Например документ, който скоро изтича, или нещо друго. Нямам спокойствие да се посветя на изучаването на немски език и на отглеждането на дъщеря ми.

Искам да кажа, че приемаме 4 милиона украински бежанци. Това наистина е огромно, огромно предизвикателство, разбира се, за цяла Европа и особено за онези държави членки, които са най-засегнати, като Чехия, Естония, Полша, но също и Германия.

Но мисля, че за да имаме наистина перспектива, трябва да видим какъв щеше да бъде отговорът, ако някой ме беше попитал преди една година - дали щяхме да успеем да се справим с 4 милиона бежанци толкова добре, колкото успяхме? Мисля, че много малко хора биха дали положителен отговор без никакво колебание. Така че, като се се вземат предвид огромните предизвикателства, мисля, че постигнахме наистина добри резултати.

Мигрантите са повече или по-малко адаптирани, но сега стои въпросът за достъпа им до пазара на труда, както и за квартирите. Това е моментът, в който трябва да помислим за по-дългосрочна стратегия.

Мисля, че тези думи показват къде се намираме реално в момента. Вече имаме повече от 600 000 работещи украинци. Имаме още 400 000 души, които са регистрирани в обществените служби по заетостта. Това означава, че приблизително половината от бежанците в трудоспособна възраст са повече или по-малко на пазара на труда. Това не е толкова лошо. Но, разбира се, трябва да направим повече. В нашите училища учат 750 000 деца. Но това, което беше споменато и тук, жилищата, разбира се, са предизвикателство в много региони и градове.

Смятате ли, че този инструмент, Директивата за временна закрила, би могъл да се използва и в други случаи в бъдеще?

Да, мисля, че е така. Мисля, че вече е доказано, че работи. Да направим сравнение с 2015 г. например, когато хората бягаха от войната в Сирия, а ЕС не активира директивата за временна закрила, която съществуваше още тогава. И това също ни постави в ситуация, в която бяхме много разделени по въпроса за миграцията, за правото на убежище. Много системи за предоставяне на убежище бяха наистина претоварени с много молби. Имаше дълги периоди на изчакване. Сега, разбира се, също има предизвикателства. Няма да го отричам. Но мисля, че се справяме с бежанската криза много по-добре. Може би това дори не е криза, въпреки че става дума за най-големия брой бежанци от Втората световна война насам.