Разнобой в Тристранния съвет

Синдикатите не подкрепят изцяло законопроекта за промени на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които предвиждат възможността граждани и фирми да погасяват първо главницата, а след това лихвите и разноските по единната сметка.

Единната данъчно-осигурителна сметка беше въведена от началото на 2013 г. с цел да се намалят разходите на бизнеса и хората от плащаните банкови такси при превода на средствата в бюджета и облекчаване на работата на счетоводителите. Въвеждането й обаче на практика затрудни хората и бизнеса.

От НАП коментираха, че работодателите по-рядко пропускат да подадат декларации, а проблемът по-често възниква при самоосигуряващите се лица. Самоосигуряващите се са длъжни да подават декларация 1 всеки месец, а декларация 6 - веднъж годишно, но ако не направят това, дори и да си плащат осигурителни вноски, това не може да се отчете от системата, защото за разлика от преди, единната сметка се нуждае от поясняване за какво се плащат конкретните суми, обясни Росен Бъчваров, говорител на НАП. Той увери, че вноските не се губят, в най-лошия случай остават като надвнесени по сметката на лицето.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заявиха, че е налице огромен хаос в системата на НАП. „Информационната система на НАП не беше готова да посрещне нововъведението. Имаше огромен брой неподадени и подадени декларации, които заблудиха системата. За голяма част от фирмите няма яснота кои задължения са нови, кои - стари, кои са лихви, кои - главници", заявиха от АИКБ.

„Необходимо е да се разделят текущи от стари задължения. Старите задължения да подлежат на обезпечение от страна на длъжниците и автоматично да се прехвърлят към публичния изпълнител. Плащането да върви по друг ред, а не по общия ред, както сега. Трябва да се прекрати масовата практика да се блокират сметки на длъжници", посочиха още от организацията.

Възможността граждани и фирми да погасяват първо главницата и после лихвите и разноските по единната сметка, предвиждат промените в данъчно-осигурителния кодекс. В началото на заседанието синдикатите заявиха, че не могат да подкрепят промените в закона. Димитър Димитров от КТ "Подкрепа" заяви, цитиран от БНР: „Категорично не можем да се съгласим с осигурителните вноски да се покриват данъчни задължения, да се извършват нерегламентирани плащания, да се запълват пробойни на държавния бюджет. С единната сметка грубо се погазва бюджетното законодателство”. 

И КНСБ не подкрепи като цяло законопроекта, въпреки някои положителни елементи в него, допълни Ася Конева: „Макар че в законопроекта има наистина смислени неща, аз не бих могла да кажа, че КНСБ подкрепя като цяло предложения ни законопроект”. 

Работодателите обаче декларираха, че подкрепят промените в закона. По време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обяви, че диалогът със синдикатите по министерства не върви: „И ще помоля да се разпоредите и диалогът да тръгне към всички нива. Сериозно обмисляме изобщо да не се явяваме на тези обществени съвети, ако щете там събирайте хора, чакащи по спирките”. 

Вицепремиерът Зинаида Златанова се обяви за решителни действия: „Правителство не само, че е решено да има пълен обем социален диалог. Убедени сме, че просто няма друг начин, по който да се взимат решенията. Не трябва да имате никакви съмнения. Имате пълните ми уверения и на колегите ми, че, ще си позволя дори от името на премиера, който не е тука, не само, че са ни сериозни намеренията, просто няма смисъл да го коментираме. Може би все пак колегите, в дългите месеци на отсъствието тотално на социален диалог са позагубили рефлекси”.