Социален психолог: Румен Радев е студен и деспотичен „родител“ към партиите, в чието създаване има роля

За една година „Продължаваме промяната“ преминаха от атакуващ и проактивен към дефанзивен и изолационистки режим на функциониране, от който не са се отклонили и до днес. Страхът, колебанията и най-вече липсата на ясна посока сякаш все повече започнаха да вземат връх, всуе на декларативния оптимизъм и прокламираната целеустременост от близкото минало. Това каза Росен Йорданов, социален психолог пред БГНЕС.

Според него, Румен Радев е студен и деспотичен „родител“ към партиите, в чието създаване има роля. Друг е въпросът дали той не е повече „пастрок“, който е представител на истинския „бащица“. За Радев е важно тези партии да не са автономни и успешни, а да следват неговите нужди и команди. В противен случай винаги може да си направи нови.

Психологът е убеден, че ретроспекцията на почти двугодишните, министерски, парламентарни, непарламентарни и други публични действия и прояви (включително асоциални) и на колективния орган като цяло и на персонализиращите го персонажи разкрива едно почти класическа картина на прогресиращо „биполярно разстройство“. Важно е да разясним накратко, че много характерно за този тип душевни страдания е цикличното редуване на манийни и депресивни периоди, като в началото пиковите епизоди са по-продължителни и интензивни, а с времето започват да превалират падовите (депримиращите).

"Като започнем от първите избори през април 2021 г. насам наблюдавахме една почти христоматийна хроника на ескалиращи симптоми на войнстващ нарцисизъм, с изразени злокачествени елементи, разгърнати на фона на трайно персистиращи*(мед. задържащи се) хипоманийни епизоди и протичащи с типични, за тези състояния, акценти като: раздута (завишена) самооценка, афиширана до нива на грандиозност, особено ярко при двамата лидери; прекомерна психомоторна ажитираност* (мед. възбуда, активност), с обичайните за мисленето под речеви напор вербални конфабулации и летеж на идеи, абстинентна потребност от публични изяви, морална разюзданост и склонност към необмислени действия и риск, завишен промискуитет* (мед. сексуална активност) и не на последно място раздразнителност и агресивни нагласи. В разсъжденията и изразните средства изобилстваше от враждебно нюансирани послания, конфронтационни възгледи и параноидни интерпретации".

Според Йорданов, не бива да се подминават и някои метаморфози в поведението и доказано антисоциални (противообществени) такива, характерни за закононарушители, които без съмнение издаваха вътрешни колизии и морален антагонизъм, както в отношенията между субектите, така и във интраличностен аспект за „извършителите“. Особеният апломб при вживяването в ролята на „блюстител на реда“ от страна на Петков по време на незаконните арести през миналата година бе специфичен „хипоманиен апогей“, който обаче ни намекна за малоценностни чувства и компенсаторни (инфантилни по природа) копнежи за преодоляването им, чрез имитационни властови превъплъщения. И най-вече, че психологически се наблюдава изчерпване, умора и безсилие, които предвещаваха скоротечна смяна на виталитета и настроението.

Тя настъпи със скоропостижното падане на редовното правителство през късната пролет на миналата година, когато вътрешните противоречия кулминираха във външни сблъсъци, както с „братята в семейството“ в лицето на ИТН, така и със символичния „баща“, с когото толкова се гордееха месеци преди това в лицето на Румен Радев.

Ако трябва да обобщим, то в психотерапевтичен смисъл ПП символично се намира в процес на принудително отрезвяващо „лечение“ в момента, и по конкретно с цел да „редуцира“ свърхраздутото си политическо „Его“ в рамките на една приемлива реална самооценка, а от гледна точка на политическата психология трансформацията се изразява в усилие за ограничаване на щетите – от претенции за национално лидерство и безалтернативно управление на държавата, към постигане на частични успехи в местната власт. Нещо, което е отколешна и неизменна цел на техния по-малък партньор „Демократична България“.