ВМРО: България да прекрати дипломатическите отношения със Скопие

Ние от ВМРО категорично настояваме за твърдост от страна на служебния кабинет след заличаването на втори български културен център в рамките на десет дни от другата страна на югозападната ни граница. Позицията на държавата ни трябва да е твърда и категорична. Играта на ноти и писма и безплодни „совалки“ между София и Скопие очевидно не дава резултат.

Това се казва в позиция на ВМРО, разпространена от пресцентъра на партията.

Вчера министърът на правосъдието на Северна Македония издаде заповед за заличаването на българския културен център „Цар Борис III“ в Охрид. Преди десет дни със същите мотиви беше заличен и КЦ „Иван Михайлов“ в Битоля и всичко това след палежи, стрелби, заплахи и побой над секретаря на охридския център.

Официално последните действия на правосъдния министър на РС Македония са базирани върху приетите през ноември миналата година Закон за фондациите и сдруженията и Закона за партиите. Съгласно тези закони клубове и организации нямат право да се регистрират, ако имената им препращат към фашизма и националсоциализма и ако насаждат расова, верска и национална омраза и нетърпимост, припомнят от ВМРО.

"Тогава вече беше конституирано 48-ото Народно събрание. Нито една от партиите вътре – ГЕРБ, БСП, ДПС, ПП, ДБ, „Възраждане“ и „Български възход“ не реагираха срещу тези закони, които нескрито бяха направени, за да бъде узаконена антибългарската пропаганда и езика на омразата срещу България, насаждан от Скопие. Същите тези с лека ръка в предишното Народно събрание премахнаха ветото за стартиране на преговорите за влизане на РС Македония в ЕС и с това не само предадоха българския национален интерес, но и обрекоха на геноцид македонските българи, за което „батковците“ от Европа очевидно са им се отблагодарили щедро", се посочва в текста на позицията.

От ВМРО заявяват още:

"А сега към вчерашния неприятелски акт. Решението на министър Кренар Лога е основано върху становището на Комисията за употреба на имената, която преди три дни даде отрицателно становище за клуба в Охрид със следните мотиви:

„Комисията за употреба на лични имена смята, че евентуалното назоваване на сдружението с такова име предизвиква напрежение и нетърпимост сред цялото македонско общество. В обяснението Комисията посочва, че той е отговорен за престъпления, извършени по време на българската окупация на Македония през Втората световна война, по време на които са ликвидирани стотици граждани. Особено се подчертава мнението, че неговото сътрудничество и съюз с Третия райх и подчертаната антисемитска политика са най-пряко отговорни за депортирането и унищожаването на хиляди евреи от Македония в лагера на смъртта Треблинка“.

Сходни са мотивите и за заличаването на културния център в Битоля, който носи името на легендарния войвода Иван Михайлов. Това са скандални и агресивни твърдения, които открито подменят исторически факти.

Как е възможно да се търси фашизъм или разпалване на омраза при Иван Михайлов, например? Роден в Македония, този човек си представяше народите в родния му край да живеят като в една Швейцария на Балканите. Но сърбоманските елити не могат да го приемат, защото той не прие изкуственото и насилствено налагане на македонски етнос и езикова норма.

По отношение на цар Борис III днес дори соросоидните „историци“ не могат да скрият, че и той съзнаваше самобитността на македонската борба и нямаше проблем дори и с лозунга независима Македония. Дори и когато София и Скопие най-накрая бяха заедно в 40-те години на миналия век. Знакова ще остане сцената, в която царят е вдигнат на раменете на македонски дейци, сред които бащата на модерната македонска поезия, легендата Кочо Рацин.

Това е било винаги отношението на официална София към борческа Македония – уважение, великодушие, толерантност, помощ. Да, на Балканите мнозина загинаха в идеологически войни в 40-те години. И да, между синонимите „българин“ и „македонец“ мнозина комунисти се лутаха и избраха пътя на коминтерновския експеримент. Но това не направи Вапцаров по-малко българин, нито изтри снимката на Рацин с царя, нито днес може да изтрие историческата истина.

Михайлов и Борис не бяха фашисти, но едно е ясно: в днешна Македония продължават да управляват сталинисти. И единствените доволни от това могат да са неосталинистите в днешна Москва. Те ще получат в утрешния наивен Европейски съюз своя агент в лицето на скопския политически елит."