Подуправител на БНБ: Няма да има промяна на фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро

Еврото е един от най-ярките символи на европейска идентичност и принадлежност. То е въведено на 1 януари 1999 г. първоначално в електронна форма, използвана при банкови операции, а от 1 януари 2002 г. – и под формата на банкноти и монети, представляващи национална валута на 12 държави. Това припомни Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, по време на юбилейната XXV-та Национална среща на финансистите от общините в Република България

"През следващите години, в това число и като следствие от разширяването на Европейския съюз, към еврозоната последователно се присъединяват още 8 държави – Словения, Кипър, Малта, Словакия, Естония, Латвия, Литва и най-скоро Хърватия – от 1 януари 2023 г. Еврото е национална валута на 346 милиона европейци от 20 държави – членки на Европейския съюз. Днес еврото е втората най-разпространена валута в света след американския долар. Опитът на всяка една държава, участник в еврозоната, е важен за нас, тъй като носи обективна информация за процеса на въвеждане на еврото и реалните ефекти върху икономиката на съответната страна", каза банкерката.

Стоянова посочи, че с цел да се повиши информираността по темата за еврото, на интернет страниците на Министерството на финансите и на БНБ вече са публикувани информационни материали с въпроси и отговори по тази тема. В тези рубрики може да бъде намерена информация за еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ), критериите за приемане на еврото и ползите от това, както и техническа информация за процеса на обмяна и превалутиране от левове в евро. Предстои откриване на специализирана интернет страница за еврото, където обстойно ще бъдат описани ползите от въвеждане на еврото, добрите практики и опит на други страни въвели еврото, начина на обмяна на валута, периода на двойно обозначаване на цените, защитни елементи на евробанкнотите и евромонетите и др.

"Пътят на България към въвеждане на еврото започна през юли 2020 г., когато страната ни се присъедини към Европейския валутен механизъм при запазване на фиксирания курс на лева към еврото от 1.95583 лв. за едно евро. От октомври 2020 г. България е участник в Единния надзорен механизъм (т. нар. Банков съюз) и Единния механизъм за преструктуриране на кредитни институции. Значимите банки в страната, които са част от големи европейски банкови групи, вече са под директния надзор на ЕЦБ, а по отношение на останалите банки БНБ спазва насоките, издадени от ЕЦБ и предприема необходимите мерки за изпълнение на правните актове на ЕЦБ, съгласно приложимата правна рамка. Участието в тези основни структури на еврозоната дава повече стабилност и доверие в банковия сектор у нас", категорична бе подуправителката на БНБ.

Според Стоянова, няма основание да очакваме промяна по отношение на фиксирания валутния курс от 1.95583 лева за 1 евро, с който България се присъедини към Европейския валутен механизъм преди близо три години. През първия един месец от датата на въвеждане на еврото левът и еврото ще бъдат в обръщение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. След изтичането на този един месец, еврото ще остане единствената валута в страната ни. През първите шест месеца от въвеждане на еврото обмяната на банкноти и монети от левове в евро ще става без такса в банките и „Български пощи“ ЕАД, а обмяната им при БНБ ще бъде безплатна безсрочно. В проекта на Закон за въвеждане на еврото ще бъде заложен принцип за защита на потребителите, с който се гарантира, че превалутирането на цени и други стойности от левове в евро няма да постави потребителите в по-неблагоприятно финансово положение, отколкото биха били, ако еврото не е било въведено, както и необходимите контролни и санкционни механизми.

"Едни от основните доводи, които се изтъкват срещу въвеждане на еврото, е че то може да доведе до поскъпване на стоките, намаляване на доходите на населението или обедняване. Обективните данни и изследвания върху икономиките, които са се присъединили преди нас, особено от държавите от Източна Европа, с които сме по-близко съпоставими, показват точно обратното. Данните на Евростат за някои от последно присъединилите се страни към еврозоната показват пренебрежимо малки инфлационни разлики за годината на приемане на еврото от порядъка на 0.3 - 0.7 % за Естония и Латвия, докато в Литва се наблюдава дори дефлация при сравнение на хармонизирания индекс на потребителските цени за годината на приемане на еврото спрямо средногодишната стойност за предходните 12 месеца. Тази тенденция се потвърждава и от опита на Хърватия, която се присъедини към еврозоната от началото на 2023 г. Изчисленият ефект при прехода към еврото върху инфлацията в Хърватия отново е нисък – от порядъка на 0.3% - 0.5% месечно нарастване, при отчитане на средногодишна база на данните за месеците от януари до април 2023 г.", изнесе данни подуправителката на Централната банка.

Тя бе категорична, че притесненията, че приемането на еврото ще доведе до значителна инфлация, са неоправдани и по-скоро се дължат на недостатъчно добра информираност. Данните показват, че въпреки временното и слабо повишение в някои от случаите, инфлацията трайно намалява след присъединяването на съответната държава към еврозоната. За първите 4 месеца от приемането на еврото, месечната инфлация в Хърватия показва трайно намаление – от 12.7% за декември 2022 г. до 8.9% за април тази година. Ако сравним актуалните данни за инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени към месец април 2023 г., в еврозоната тя е 7%, докато тази за същия период в България е 14%, в Румъния е 13.1%, а в Унгария е 20.8%.

"Нарастването на средната работна заплата в присъединили се към еврозоната преди нас държави също показва силна възходяща тенденция. Можем да разгледаме ефекта в по-дългосрочен план например при последно присъединилите се държави Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.). Пет години преди присъединяването на тези страни към еврозоната средната месечна работна заплата в тях е варирала в диапазона 550 – 700 евро. При присъединяването им към еврозоната тя е била в порядъка на 700 – 800 евро, тоест ръстът за петгодишен период преди въвеждане на еврото е бил между 5% за Латвия и 30% за Естония. За 2022 г. средните заплати в тези държави са в диапазона 1400 – 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти – от 92% за Латвия до 164% за Литва, в сравнение със съответната година на въвеждане на еврото. За сравнение, средната брутна месечна заплата в България в края на 2022 г. е била в размер на 995 евро. Цитираните данни показват, че въвеждането на еврото дава тласък на икономическото развитие и нарастване на благосъстоянието на хората", допълни Стоянова.