Експерт: Отглеждаме основно жито, слънчоглед и царевица, няма достатъчно площи с плодове и зеленчуци

Създадени са четири нови сорта български домати – два от тях са едри и розови, а другите са чери доматчета. Това заяви в студиото на bTV председателят на Селскостопанската академия проф. Мартин Банов.

„Една от основните причини е това, че производството на плодове и зеленчуци е трудоемко, т.е. необходимо е да се прилага сериозен ръчен труд, а ние знаем, че демографските проблеми на България се задълбочават. Намирането на работна ръка, която да се използва при производството на плодове и зеленчуци, става все по-трудно“, обясни той.

Вторият проблем според него е свързан с поливането на тези култури. „Ние знаем, че земеделската продукция изисква напояване, което в момента трудно може да се осъществи. Проблемът е, че ние унищожихме нашите напоителни системи и в момента земеделците трябва да влагат допълнително пари за възстановяването им, което оскъпява продукцията“, допълни той.

Председателят на Селскостопанската академия коментира и щетите от проливните дъждове през последните дни. Той поясни, че сега се правят огледи и се описват пораженията.

„Приоритетно в България се отглеждат зърнено-житни култури – около 85% от обработваемите земи са заети от жито, слънчоглед и царевица. Само 10,7% са трайните насаждения. Проблемът за този дисбаланс е комплексен, както вече отбелязах“, каза още той.

Проф. Мартин Банов съобщи, че единствено производството на домати и зеле се е увеличило, докато при други култури – като краставици, лук и картофи, има спад. „До голяма степен има значение вносната продукция. Една от причините за този дисбаланс, освен липсата на работна ръка и напояването, е, че вносът, идващ от Турция и Гърция, е по-евтин. Освен това техните зеленчуци излизат по-рано на пазара от нашите, заради по-топлия климат“, обясни професорът.

Производството на домати у нас, което сме имали преди години, трудно може да се възстанови, но все пак се наблюдава известен ръст, коментира още председателят на Селскостопанската академия. „Тогава имахме по 780 000 тона домати на година. В момента произвеждаме 126 000 тона“, поясни той.

Професорът е категоричен, че българските домати могат да се разпознаят. „Вносните имат т.нар. търговски вид – те са еднакви по размер, с правилна форма и доста твърди“, отбеляза още той. Според него сортовете български домати не само се запазват в годините, но и се създават нови. „Само през миналата година са се появили четири нови кандидат-сорта „Дара“, „Сълзица“, „Розово сияние“ и „Мини Мис“, поясни проф. Банов.