Филип Гунев: В Шенген няма да имаме гранични пунктове с Гърция и Румъния

Отворените граници на Европа често се възприемат като най-видимата характеристика на демокрацията и интеграцията. Бежанската криза обаче сложи прът в колелата на тези процеси и принуди много държави отново да въведат по-строг граничен контрол.

Потвърждава го и Филип Гунев – експерт по гранична и вътрешна сигурност на ЕС и бивш заместник-министър на вътрешните работи. По думите му въпреки опасенията за улесняване на дейността на трансграничните престъпници, облекчаването на контрола в Европа може да се разглежда като начин за подсилване на икономиките на страните-членки на общността. Това е и аргументът му в подкрепа на членството на България в Шенген, съобщава Нова тв.

Шенгенското пространство е обща зона, за която повечето европейски страни, не всичките, са се разбрали да премахнат вътрешните граници, но за сметка на това да компенсират с много тясно взаимодействие по линия на правоприлагането, полицията, борбата с престъпността и да имат общи действия, които обаче гарантират външните граници и вътрешната сигурност на страните. За сметка на това се премахват вътрешните граници.

България още с влизането си в ЕС е започнала да прилага по-голямата част от тези изисквания по линия на полицейско сътрудничество в рамките на Европол или по линия на отбрана на външните граници съвместно с агенция Фронтекс, както и ред други регламенти и директиви, които са за това взаимодействие.

Единствената част, която не е приложена, е именно вдигане на вътрешния граничен контрол с другите държави-членки, а в нашия случай това са от една страна Гърция и Румъния, а от друга страна международните полети до други европейски държави, които са член на шенгенското пространство.

- Какви промени ще настъпят с членството на България в Шенген?

Ще бъдат премахнати граничните пропускателни пунктове с Гърция и Румъния. Това е най-забележимото. Във всички случаи движението през границата ще е свободно. Другата значителна промяна ще бъде по летищата. Там е доста по-сложно, тъй като те са едновременно и Шенгенска, и вътрешна граница от гледна точка на пътуване в свободното шенгенско пространство и външна граница. Затова на повечето летища още преди няколко години се направиха редица чисто архитектурни промени, за да могат да се разделят потоците на заминаващи и пристигащи от страните, които са от Шенген. Тук сме в момента на „Летище София”, зад нас са именно новите будки на „Гранична полиция” и всъщност всичко, което е обща търговска част, duty free магазините ще бъдат достъпни за всички. Тези, които ще минават граничен контрол, ще са хората, които пътуват за страните извън Шенген.

- Какво е състоянието на границата и как то влияе на Шенген?

Аз бих казал, че нивото на гранична сигурност е на европейско равнище. Не се различава съществено нито по усилия, нито по начин на работа и като средства и хора по границите от това, което имаме в други европейски страни. Разбира се, има още много какво да се желае, не е някакво конкретно изискване, няма някакво конкретно изискване към България в настоящия момент, за да стане част от Шенген – да изпълни някакви препоръки или изисквания спрямо граничната ни сигурност. Тя е оценена вече и се оценява непрекъснато като достатъчна.

Членството на България в Шенген ще доведе и до друга промяна. Страната ни ще получи пълен достъп до визовата информационна система. Така ще можем да издаваме визи, които да са валидни за цяла Европа.

През последните 2-3 години, откакто всички европейски институции единодушно ни подкрепиха и почти всички държави-членки на Шенген също изразиха увереност, че България трябва да стане член, действително съпротивата на Холандия и Австрия е по-скоро по конкретни вътрешнополитически причини, свързани най-вече с големия брой мигранти, които тези държави получават от целия свят. За управляващите коалиции там и партии е политически трудно да приемат разширяване на Шенген в една ситуация, в която много страни са затворили именно вътрешните граници. Вътрешните общински и регионални избори, проведени тази година в Холандия и в Австрия, бяха основната причина да стопират влизането на България и Румъния. Сега вече такива избори няма, поне през следващите месеци. Можем да се надяваме, че политическата ситуация там ще подпомогне.

По думите на Гунев последният доклад на ЕК и предложението да отпадне механизмът за сътрудничество и проверка на България несъмнено е стъпка в правилната посока.

Това може да бъде използвано естествено от австрийските политици и холандските да кажат: „Ето, специалният мониторингов режим за България отпадна, затова имаме още един аргумент да ги допуснем в Шенген”. Продължава да има препоръки за неща, които трябва да се случат с върховенството на закона, с конституционна реформа, с реални резултати в борбата с корупцията по високите етажи. Още не сме видели нито едно от тези неща. Аз мисля, че това едва ли ще е аргумент да не бъдем приети в Шенген, тъй като са неща, които няма как да се случат в една, две или три години. Ще отнемат доста години преди да има реална резултати от тези реформи. Затова мисля, че основната причина, поради които не сме приети продължава да бъде засиленият миграционен натиск към Европа.

- Има ли връзка между освобождаването на главния прокурор Иван Гешев и Доклада за върховенството на закона в България и ако да - каква е тя?

Мисля, че никой не е сам по себе си толкова важен, че да бъде... да има такъв ефект. Още повече, че той беше заменен от друг прокурор, който също е обект на множество критики. Отпадането аз го разчитам първо като един логичен резултат от това, че вече имаме действащ друг механизъм и може би една помощ, добри аргументи, особено за колегите в Холандия, политиците в Холандия, които да приемат, че България все пак има своето място в Шенген.

- Как оценявате действията на властта?

Това, което премиерът и вицепремиерът активно правят в момента, са политически совалки. Смятам, че то трябва да се прави най-активно, за да може да бъдат постигнати по-различни резултати.

- Трябва ли да имаме редовно правителство, за да влезем в Шенген?

Мисля, че да. Действително едно редовно правителство може да приеме едни по-дългосрочни политически ангажименти и обещания. Когато отиде един министър, който е там за два месеца – той каквито и обещания да даде, дори за реформи и за някакви конкретни стъпки към колегите сш в Холандия и в Австрия, той няма никакъв кредит на доверие. Той е само за два месеца – каквото и да каже е безпредметно. Когато имаме политическо мнозинство, което е част от едно европейско политическо семейство, както е в случая с ГЕРБ, ангажиментите са много по-сериозни и имат много по-голяма тежест. Служебните кабинети и президента Радев не са част от никаква общоевропейска политическа партия, политическо семейство и тяхната тежест е много по-малка. Още повече, че както се видя и през последните месеци европейската и атлантическата ориентация на президента е поставена непрекъснато под въпрос. Включително и от сегашните управляващи – по отношение на еврото и помощта за Украйна. Това, разбира се, не остава незабелязано и затова мисля, че именно едни про-европейски партии са в много по-силна позиция за дават обещания за приемането ни в Шенген.

- Кога най-рано ще бъдем приети в Шенген?

Има вариант, както беше обещано, да стане още тази година, би било добре със сигурност, от голяма помощ ще бъде дори да стане на два етапа, но аз мисля, че трябва да се борим всичко да стане наведнъж. Мисля, че България е готова по принцип да влезе и това трябва да се случи тази година.