Българинът балансира между семейството и кариерата

За българите семейството е по-важно от работата, показва проучване на Института за изследване на човека към БАН.

Работата и семейството при работещите българи са добре хармонизирани, сочи изследването, проведено сред 1300 души от 26 области в страната. Данните от изследването бяха представени на пресконференция от Румяна Божинова от Института за изследване на населението и човека към БАН.

При 38,3 % от хората никога не е съществувало противоречие между работа и семейство. За 51 % това се е случвало много рядко, едва за 6,7% често е възниквал конфликт и само за 0,8 % постоянно е имало конфликт между работа и семейство.

Оказва се, че по темата спорове има сред двойките, които живеят на семейни начала, а не тези с брак.
За 90% от сънародниците ни дома е от по-голямо значение от кариерата. 50 % посочват, че понякога има конфликт заради работата. Близо 7% имат сериозни противоречия в семейството заради кариерата.

В наши дни желанието за професионална реализация е по-силно за жените, отколкото за мъжете. „Жените държат на семейството и вече търсят личностната изява в полето на професията”, обясни гл. ас. Борян Андреев от БАН.

Балансът между работа и семейство има сериозно отражение върху децата в семейството и върху изпитвания от човека психологичен комфорт, психичното му здраве и усещането му за благополучие и щастие, отбеляза Румяна Божинова.

Бяха представени и данни за обезлюдяването на малките населени места в страната. Около 200 са вече селата в България, в които няма нито един жител, каза гл. ас. Николай Цеков.

Той е автор на изследване на демографските перспективи пред най-малките селища у нас. Някои селца от години нямат население, но не са изтрити от регистъра на населените места, уточни Цеков. За сравнение през 1946 г. т. нар. пирамида на населението е била нормална.

Катастрофална е демографската ситуация в страната, отбеляза Цеков. Изключителен спад на броя на населението има във Видин, Ловеч, Перник и Русе. Интересен е фактът, че в Перник раждаемостта е 1 промил, а общият ръст на населението е 8,45 промила.

По-голямата част от българите са на преклонна възраст, а млади почти няма. Това води до биологично изчезване на населението. Над 1000 села в България са без родилки. В тях от десетилетия няма нито едно родено дете.

Единственото изключение са селата със смесено население или изцяло турски, помашки или ромски. Там, където тези етноси преобладават, репродукцията на населението е запазена. Колкото повече са хората от малцинствата, толкова по-голям е потенциалът, разказа Цеков. Селата с българско население обаче си отиват.