Директори разкритикуваха промените в конкурсите за избирането им

Промените в наредбата за директорските конкурси, които предлага просветното министерство, няма да доведат до прозрачност и плурализъм, а напротив - до предварителна определеност. Това заявява Диян Стаматов в силно критичен пост във Фейсбук по повод публикуваните вчера от МОН поправки във въпросната наредба, съобщават от "Сега".

Припомняме, че м.г. над 450 конкурса за директори на училища бяха стопирани заради съдебно обжалване на новата наредба за провеждането им. Едва през юни т.г. Върховният административен съд постанови, че в комисиите за избор на директори на общински училища не трябва да има представители на МОН. Така, след неговото решение, членовете на въпросните комисии остават 4-ма - двама представители на РУО, един на общината и един на обществения съвет в училището.

Цяло лято в гилдията очакваха по-сетнешните действия на МОН, откъдето трябваше да предложат промени в атакуваната наредба. Вчера, най-накрая, екипът на министър Галин Цоков предложи такива - те предвиждат представителите на РУО да бъдат трима, т.е. съставът на комисиите по избор на директори на общински училища ще изглежда така - трима от РУО, един от общината и един от обществения съвет на училището.

"Категорично НЕ подкрепям направеното предложение за промяна в Наредбата за директорските конкурси. МОН предлага неоправдано мнозинство на ТРИМА члена от РУО, при пет членна комисия. Необяснима хегемония на една институция! При тази комисия не е необходимо изобщо да провежда конкурс, а направо РУО да си назначи директорите", възмущава се председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов, според когото предложението за състав на комисиите е "изключително непрозрачно, със силно отживял полъх".

"За мен е необходимо участие на обективен, външен за РУО представител, като например член на една от двете организации на директорите. Дават ли си сметка в МОН за компетенциите на част от обществените съвети, където мотивацията за активност е отрицателна? Какво би се случило с тези конкурси? И всичко това, след като една година беше ясно, че сътворената наредба не става", коментира още той. Стаматов е учуден и, че предложеното изменение в наредбата е само от един ред. "Е, какво има за обсъждане, МОН? То всичко е ясно…Е, ето това не бива да е съставът на комисията за конкурси…. Няма прозрачност. Няма изборност… няма плурализъм…Има предварителна определеност…", заключава той.

Предложените от МОН промени действително са доста оскъдни. Освен въпросният "един ред", в който се предлага представителите на МОН в комисиите по избор на директорите да се увеличат от двама на трима, ведомството предлага и още един текст, според който "Министерството на образованието и науката организира изработването на тестовете, въпросите със свободни отговори и казусите и предоставянето им при провеждане на конкурса за заемане на длъжността "директор" на държавните и общинските училища".

Преди седмици проф. Цоков изрази увереност, че конкурсите за директори на над 640 училища - на колкото вече са се увеличили школата с временно изпълняващи длъжността "директор" - ще могат да стартират след местните избори - около началото на ноември.

Отговорът на МОН

Часове по-късно от МОН реагираха с уточнения, за да не се "допусне заблуждаване на общественото пространство и в частност на учителите и директорите в системата". Оттам обясниха, че предложените промени са съгласно разпоредбите на закона за училищното и предучилищното образование (чл. 217, ал. 6), който регламентира категорично, че "в комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността "директор" на общинско училище се включват представители на регионалното управление на образованието (…), на общинската администрация (…), както и представител на обществения съвет".

"Както е видно, действащата законова рамка не позволява включване в състава на комисиите на представители на организациите на директорите в системата. Настоящото ръководство на министерството не разполага с информация при приемането на този член в закона да е имало противопоставяне от страна на работодателите в системата. Нещо повече, тази разпоредба действа от повече от година и в случай, че се изразява несъгласие с нея, следва да се направи предложение за промяна на закона", казват оттам.

От екипа на МОН заявяват, че неколкократно са представяли подготвяните промени в Наредбата, в това число пред Отрасловия съвет в системата на училищното и предучилищното образование, в който влизат и представители на двете национални организации на директорите в училищното и предучилищното образование, преди те да бъдат публично оповестени. "Важно е да се отбележи, че настоящите минимални промени в Наредбата бяха забавени, за да изтече законовият срок за обжалване на решението на Върховния административен съд", посочват от МОН и добавят, че ще вземат под внимание всички мнения по предложените текстове в хода на общественото обсъждане на наредбата, като се надява повече заинтересовани страни да ги предоставят писмено.