Владислав Прелезов: Дълго време вярвах в Дядо Мраз

Дълго време вярвах в Дядо Мраз. По наше време добрият старец го наричахме Мраз. Хем добър, хем мразовит. Като зимите тогава.

Това коментира във "Фейсбук" Владислав Прелезов.

Имаше печки с дърва, след това нафтови печки. Ходихме с баща ми в мазето, което беше като склад на едро. От едната страна подредени дърва, от другата въглища, на третата бидон, догоре пълен с нафта. Бяхме като малка топлоцентрала, но тогава не си давах сметка, колко важно е да ти е топло и каква организация настъпваше да има това изобилие от полезни изкопаеми. Тръгвахме с шейната до близката станция за нафта. Лъкатушехме по малките софийски улички и дълги ледени висулки смразяваха дъха ми от студ. Любимото беше да ги отчупим и да се дуелираме. Като днешните приказни филми за ловци на вещици, а защо не и за самодиви, красиви снежни девойки, яхнали еднорог. Имахме старинна печка, купена преди революционните промени от 1944 г. Стройна като малък локомотив, пращеше и въздишаше и като ламя гълташе, каквото и сложиш в устата. Но топлеше прекрасно.

Първата ми среща с Дядо Мраз беше в детската градина, Беше близо до нас. Майка ми, ме беше издокарала с панталон, риза и малко сако, нещо като подобие на Хари Потър, но доста по-смехотворно за времето си. Сакото ми беше умаляло и ходих като първобитен робот, но това е друга тема за облеклото по наше време. Колко го мразих това сако. Модните марки не съществуваха, имаше строги шивачи, които шиеха по поръчка и често се страхувах да ходя при тях, защото това мерене с метър нагоре-надолу, опипване, много ме притесняваше. Но карай, нали трябваше да бъдем прилични и модерни. Седнах до Дядото и си помислих, колко е опърпан. С брада от памук. От аптеката, разбира се. Накара ме да изпея някаква песен, аз изгълчах нещо като уплашен стон и ми даде подарък, който още пазя. Трактор с батерия, който вървеше сам. Имаше и тракторист, нарекох го Пенчо. Всичките си играчки кръщавах Пенчо. Спайдърмен не беше роден. Как мечтаех да го яхна, наистина. Тракторът и да потегля. Спомних си и посланието на Дядо Мраз. Тогава се наричаше по-обикновено. Пожелание. Да слушам и да бъда добро момче. Простичко, ясно и вълнуващо. Въпреки притеснението от оказаното ми внимание.

Днес с Пенчо още си другаруваме. Той си седи на трактора, мълчи си, вечно мисли. Вероятно, как да оправя света. Изглежда спокоен, мъдър, преминал през много важни моменти от живота си. Но спазващ традициите на пожеланието. Остана добър човек, на много хора помогна и продължава да помага с каквото може. Мисията му е такава или сърцето му е широко.

Печката не бумти вече, защото се запознахме с екологията и климатичните опасности. И с маниакалната Грета Тунберг. Светът се променя. Но остана единственото, което винаги забравяме. Да бъдем добри.

Благодаря на Дядо Мраз. Беше по-истински, по-чаровен и по-непринуден. Научи ме да ценя малките неща в живота. Моят малък Пенчо също...