Биляна Гяурова-Вегертседер: Тъжното е, че при нас като че ли по-сериозните промени се случват под външен натиск

Ступорът в съдебната ни система и оставките, които се случиха през седмицата, ни показват, че не сме достигнали прага на демокрация, нито нивото на развитие на институциите, нито развитието в съдебната власт, която да ни категоризира като държава, в която има върховенство на правото и действат принципите на доброто управление. Ако България членува в повече европейски институции като Шенген и еврозоната, по-лесно ще се улавят тези неща и ще се пресичат в начален стадий.

Това коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи, в студиото на Блумбърг България.

"Събитията от последните седмици, свързани със съдебната власт, засягат обществото, което цели да разбере какво се случва, като събитията наподобяват подобен скандал от 2009 г.", каза Гяурова. Тя обясни, че сумите, за които се говори са около 200 000 евро за получаване на управленски пост в съдебната система.

Според нея, не е ясно защо се тръгва от разчистване на най-ниското ниво – оставките на заместник прокурорите и след това самите прокурори в Софийската районна прокуратура. В ситуация, в която има съмнение за натиск и нерегламентирани връзки, институциите могат да бъдат „натиснати“, за да работят, обясни Гяурова. Тя смята, че причините за оставките могат да бъдат, защото лицата са притиснати, тъй като разполагат с информация или страх, заради информацията, която имат.

„Ако бяхме една наистина демократична държава, с развити добре функциониращи институции, с доверие в тях, този страх изобщо не трябва да присъства, защото ние говорим за съдебната власт. Съдебната власт е третата власт в една демократична държава и като такава - всички, които са в нея разполагат с независимост, респективно прокуратурата разполага с автономност, което означава, че всеки един прокурор би трябвало, да взема самостоятелно решение, основавайки се на закона и правомощията, които му дава.“

Може само да се спекулира, че над така наречените „брокери“ има други нива, които са превърнали независимостта на институцията си в недосегаемост. Един от механизмите, които може да търси и да изкарва неща на яве е временната комисия, сформирана в парламента, която може да кани и изслушва хора, да събира информация и да изисква информация от различни институции, след което може да излезе с доклад и да сезира релевантните институции. Експертът обясни, че това е мека мярка, която не вярва, че ще даде резултат.

Гяурова коментира и връзката между сегашните събития и опитите на управляващите да се направи реформа в съдебната система.

„За мен е притеснително, че хора, които биха били, в една друга ситуация, клиенти на тази система в момента се занимават да я реформират. Това за мен граничи с цинизъм и ние видяхме какво се случи малко след като бяха приети тези промени в конституцията, които в голямата си част, ако бъдат правилно приложени със съответните промени в Закона за съдебната власт, могат да раздвижат пластовете в системата."

Съдебната власт е консервативна и пасивна в своя характер, чакайки промяна в законодателството. В момента се наблюдава недостатъчен опит за реакция, смята гостът. Тя допълни, че е оптимистично настроена и вярва, че съдебната власт може да бъде оправена. Интересно е, че адвокатурата се въздържа от коментар, въпреки че се споменават адвокати свързани със случая.

Юристката смята, че ако България членува в повече европейски институции като Шенген и еврозоната по-лесно ще се улавят тези неща и ще се пресичат в начален стадии. Днес еврокомисарят по правосъдието каза, че е важно как България се справя със съдебната реформа и с противодействането на корупцията. Това изказване идва малко преди подготовката на поредния доклад за върховенството на правото, който ЕК прави за всички държави-членки.

„Тъжното е, че при нас като че ли по-сериозните промени се случват под външен натиск. Моето желание е в един момент да надраснем този си манталитет и начин на мислене и да се опитаме като държава на собствен ход да правим тези важни промени, защото на практика това ще издигне нашия имидж и на ниво на ЕС и извън ЕС и ще направи държавата ни един по-стабилен и по-предвидим партньор, включително и по отношение на бизнеса.