22 февруари 1918 г. Умира големият войвода Панайот Хитов, сражавал се за свободата на България и Сърбия

На 22 февруари 1918 година умира Панайот Иванов Хитов - български хайдутин и четнически войвода, деец на национално-революционното движение.

Роден е през 1830 г. в Сливен. През 1858 г. влиза в четата на сливенския войвода Георги Трънкин, а след неговата смърт я оглавява.

През април 1864 г. се отправя за Белград, за да събере четници. Поради забраната на сръбското правителство за формиране на българските чети на негова територия, Хитов се прехвърля тайно със свои четници в български земи и се установява в Западна Стара планина.

През пролетта на 1866 г. се прехвърля във Влашко и влиза във връзка с Г. С. Раковски.

На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец.

Знаменосец на четата е Васил Левски.

При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село Малък Преславец. С четата си Хитов се отправя към Стара планина и прекарва известно време в района на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.

През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на Филип Тотю Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.

След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство.

Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград.

През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на Старозагорското въстание.

Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на българските доброволци.

През юли командващият Моравската армия генерал Михаил Черняев го назначава за главен войвода на четите на Филип Тотю, Ильо войвода, Желю Христов и Христо Македонски.

Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска.

За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.

Войвода е на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема участие в политическия живот. През 1885 г. е начело на Съединението в Сливен. Заради борбата му срещу режима на Стефан Стамболов е хвърлен в затвора.

Към 1900 г. е член на местното македонско дружество. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското дружество.

Панайот Хитов умира на 22 март 1918 г. на 87 години в град Русе и е погребан в градските гробища. През 1978 г., тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др.