Орешарски: Вземаме сериозни мерки за контрабандата

Днес нашата икономика все още носи белезите на 5-годишната рецесия – плод както на обективни неблагоприятни външни условия, така и на известна непоследователност във вътрешната икономическа и финансова политика. Затова нашите усилия са насочени в посока на преодоляване на последиците. Тези усилия могат да се разчетат и в действията ни през отминалите вече седем месеца от старта на мандата. Това заяви министър-председателят Пламен Орешарски по време на бизнес обяда, организиран от Американската търговска камара.

Премиерът обърна внимание на приемствеността по отношение на съхранението на монетарния режим и стабилността на банковата система. „Ще продължим да реализираме целесъобразните инфраструктурни проекти. Ще осъществим приемственост и във външната политика и външноикономическите връзки“, заяви министър-председателят. Той подчерта, че в програмата на правителството също така  има нови политики и различни акценти в редица направления на икономическото управление. Премиерът Орешарски даде за пример редица акценти: по- активната роля на държавата като регулатор и гарант на по- ефективната конкуренция; ограничаването на административните тежести върху бизнеса и създаването на по- благоприятен бизнес климат; заздравяването на фискалните позиции на нашата страна; засилването на регулациите във финансовия сектор в съответствие с усилията на ЕК за по- надеждно регулиране на цялата финансова система.

„Основната ни цел е да създадем предпоставки за стимулиране на икономическото развитие. В тази връзка работим за възстановяване на едно по - високо ниво на макроикономическата и фискална стабилност.

Предвиждаме сериозни мерки за пресичане на контрабандни канали и за преследване на отклоняването на ДДС - както при вътрешнообщностните доставки, така и при вноса от трети страни. Приходите за 2013г. удовлетворяват, но остават сериозни резерви в тази насока“, каза министър-председателят. Той напомни, че е преодоляно напълно забавянето при възстановяването на ДДС. „Настоящата година е първата от 2008г. насам, в която практически ще започнем на чисто по отношение на невъзстановеното ДДС. Намаляваме и неразплатените задължения от страна на министерствата и централните ведомства по изпълнение договори от страна на бизнеса“, изтъкна премиерът. Той добави, че вече са идентифицирани и са в ход процедурите по отмяна или облекчаване на над 100 лицензионни режима и утежнени условия за развитие на стопанската дейност. „Тази година ще продължим тази политика и ще предприемем стъпки за смекчаване на поне още толкова административни тежести“, категоричен беше министър-председателят Орешарски. По думите му ще продължи диалогът с местните власти за подобряване на административната среда за бизнеса и по отношение на общинските административни тежести.

„Въведохме задължителен анализ на ефекта върху инвестиционния и стопанския климат при всеки нов административен или законодателен акт, който се разглежда в Министерския съвет. Засилваме подкрепата за малките и средни предприятия и за насърчаване на стартиращия бизнес чрез подобряване на достъпа до финансиране“, каза премиерът и добави, че ще се разширят предпоставките за участие в обществените поръчки. „Разработваме механизми и регулации за едно по- отговорно управление на държавните предприятия. Предвиждаме да развием прилагането на оздравителни мерки за енергетиката до достигане на по- устойчиво състояние на сектора“, изтъкна министър-председателят.

Сред водещи цели на кабинета премиерът посочи и насърчаването на инвестиционната активност – на местните и на външните инвеститори. „Създаваме предпоставки за възстановяване на някои стари производства и стопански дейности, както и за разкриване на нови. Специално внимание отделяме на иновативния и експортноориентиран бизнес“, каза министър-председателят. Той отбеляза, че в процес на програмиране са и програмите за усвояване на европейските фондове за новия програмен период. „За отминалия период ускорихме значително усвояването.  Ускорихме и 4 пъти разплащанията.  От заварените около 37% усвоени средства за целия програмен период към края на миналата година тази цифра достигна 54%“, аргументира се премиерът Орешарски. По думите му в процес на програмиране са и големи проекти с бизнес профил – газови коридори и ядрена енергетика. „Стремим се към реална диверсификация“, подчерта министър-председателят. Той каза, че се разработват по- активни секторни политики. За насърчаване на инвеститорите правителството подготвя актуализация на стратегията за туристическия бранш. „Готвим набор от мерки за обезпечаване на равния достъп до качествено образование и професионална подготовка. Поставяме си за цел да подобрим административните услуги и да направим отчетливи стъпки към електронизирането им“, добави министър-председателят.

Орешарски обърна внимание, че немалка част от изброените направления и дейности са в основата на политиките, заложени в тазгодишния бюджет. Като примери той посочи - регулярното разплащане с бизнеса и възстановяването на ДДС, активната публична инвестиционна програма, финансирането на по- малки по обем инвестиционни проекти с по- равномерно териториално разположение, осигуряването на повече финансови ресурси за местните власти. Приоритет се дава и на образованието с повишено внимание към средното професионално обучение. Също така се предвиждат мерки за подобряване на системите за финансово управление и контрол.

„В момента почти няма подсектор в здравеопазването, който да не се нуждае от сериозно реформиране. За тази година сме си поставили за цел да подобрим Спешната помощ, да модернизираме системите по лекарствената политика и да подготвим болничната помощ за достъп на частните фондове в нея. По отношение на иновациите разчитаме на частния сектор“, каза премиерът. Той подчерта още, че сред основните задачи на кабинета е да се смекчат социалните асиметрии, които станаха особено видими в последните години.

Според министър-председателя България е изправена пред сериозни предизвикателства в съвременния свят на динамични изменения и глобални трансформации. „Българската икономика успя да премине през острите стадии на кризата без сериозни поражения. Опровергахме прогнозите за срив на валутата, финансите и икономиката. Запазихме конкурентноспособността на нива близо до предкризисния период. Предстои ни да свършим по- трудната част – да създадем предпоставки за връщане на икономиката ни на пътя на растежа и за смекчаване на острите социални асиметрии, проявили се особено ярко през последните години. В тези наши усилия ще разчитаме на всички активни стопански субекти – както външни, така и местни. Необходими са общи усилия, за да се справим със сегашните предизвикателства и с повече увереност да посрещнем предизвикателствата на утрешния ден“, изтъкна министър-председателят.
Премиерът Орешарски напомни, че преди пет години България влезе в глобалната икономическа криза в добра финансова и фискална кондиция. Той отбеляза бюджетните излишъци в периода 2004г. – 2008г. и рекордно ниското равнище на публичния дълг от 14% от БВП. „Натрупаните фискални резерви по това време надхвърляха 10% от БВП. Това предпази от разстройство публичните финанси. Те  и днес са между най- стабилните спрямо другите страни-членки, макар и фискалните резерви да са вече  изтощени, а равнището на дълга да е видимо по- високо. Банковата система издържа на предизвикателството на кризата поради значително по- строгите регулации, установени още в края на миналия век. Капиталовата адекватност на българската банкова система надхвърля 15% при средноевропейски нива около 6%“, каза премиерът.
На въпрос на посланика на САЩ Н.Пр. Марси Рийс за перспективите пред трансатлантическите споразумения министър-председателят Орешарски изтъкна, че България е между членовете на ЕС, които изцяло подкрепят водените преговори. „Наши анализи сочат, че България ще спечели от финализирането на преговорите и от активизирането на икономическото сътрудничество от двете страни на Атлантика. Това ще подобри възможностите за нашия износ в САЩ от една страна, а от друга – ще улесни вноса на технологии от САЩ най- вече“, изтъкна премиерът.

По отношение на ВЕИ-тата г-н Орешарски напомни за 2012г., когато безконтролно беше допусната до мрежата огромна мощност. „Към настоящия момент България изпълнява това, което е поела като ангажимент за Европа 2020. Правени са неколкократно срещи, за да се обсъждат различни варианти за ребалансиране на условията, при които се развиват отделните енергийни източници“, отбеляза премиерът. Той  изтъкна практики в други европейски страни, които също като нас са допуснали известно небалансирано развитие на този сектор. „Таксата не представлява в никакъв случай по- голяма тежест, отколкото аналогични такси, въведени в близо половината европейски страни. Нейната цел е да може НЕК да продължи да плаща. Оцеляването на НЕК е в интерес на всички участници в енергийната система, без изключение. Продължавам да разчитам на добро сътрудничество с всички участващи страни в енергийната система“, отбеляза Орешарски.