Прогнозите на ЕК за България за 2024 г.: БВП - ръст от 1.9%, инфлация - под 3%, бюджетен дефицит - 2.8%

Европейската комисия представи пролетната икономическа прогноза от 2024 г. След общата икономическа стагнация през 2023 г., по-добрият от очакваното растеж в началото на 2024 г. и продължаващото намаляване на инфлацията създадоха условия за постепенно увеличаване на икономическата активност през прогнозния период.

Какво се прогнозира за България?

Предвижда се БВП в България да нарасне с 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Въпреки че се очаква растежът на частното потребление да се забави, вътрешното търсене се очаква да остане основният двигател на растежа. Очаква се износът да нарасне силно след 2024-Q1 в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът се очаква да се възстанови, воден от вътрешното търсене.

Предвижда се бюджетният дефицит да достигне 2,8% и 2,9% през 2024 г. и 2025 г., движен от разходите за пенсии и заплати. Държавният дълг се очаква да нарасне до 24,6% от БВП до 2025 г.

Ръстът на реалния БВП намаля до 1,8% през 2023 г. главно поради свиването на износа и намаленото натрупване на запаси. Личното потребление нарасна силно през първата половина на годината, след което се забави, съпътствано от низходяща тенденция на показателите за доверие в търговията и услугите.

В същото време през 2023 г. депозитите на домакинствата нарастват с повече от потребителските кредити, което показва по-висока склонност към спестяване. Инвестициите се разшириха, движени от покупки на ново оборудване. Вносът на стоки рязко спада поради високото импортно съдържание на износа и запасите.

Растежът на БВП се прогнозира за 1,9% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г. Краткосрочните показатели показват, че в началото на 2024 г. износът е продължил да се свива, а ръстът на частното потребление е забавен. След първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови, воден от възстановяването на външното търсене.

Предполага се, че ръстът на потреблението ще се възстанови през остатъка от 2024 г. и през 2025 г., подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда, докато частните спестявания продължават да се увеличават. Очаква се инвестициите да продължат да се разширяват през прогнозния хоризонт, поддържайки производствения капацитет. Очаква се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и вносния компонент на инвестициите и потреблението.

Пазар на труда

Пазарът на труда остава напрегнат, тъй като загубата на заетост в производствения сектор е повече от компенсирана от увеличаването на заетостта в частните и обществените услуги. След първото тримесечие на 2023 г. растежът на заплатите в ключови сектори, като производство и строителство, както и в търговията, транспорта и услугите за настаняване, се забави, тъй като фирмите се стремят да поддържат конкурентоспособността на разходите.

В бъдеще се очаква растежът на заплатите да се установи на около 10%, близо до дългосрочната средна стойност, тъй като инфлационният натиск отшуми. В контекста на намаляващото население в трудоспособна възраст и стегнатия пазар на труда новите наемания, включително в публичния сектор, се очаква да привлекат нови участници на пазара на труда и вече заети лица.

Инфлация

Инфлацията по ХИПЦ продължи да се забавя, достигайки средно 8,6% през 2023 г. и спадайки до 3,1% на годишна база през март 2024 г. Цените на енергията и храните имаха най-голям принос за широкообхватното развитие на дезинфлацията.

Изгледите за по-ниска инфлация се подкрепят от очакванията за цените, обусловени от прогнозираното намаление на съвкупните заплати и от ограниченото увеличение на цените на вноса. Очаква се низходящата тенденция на външните цени да ограничи инфлацията на цените на енергийните и неенергийните индустриални стоки.

Решението за намаляване на доплащанията за определени лекарства в края на март също намалява инфлацията при неенергийните промишлени стоки. Очаква се инфлацията в сектора на услугите да остане относително силна, движена от нарастващите номинални заплати в сектора и изтичането на мярката за намален ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги.

Бюджетен дефицит

Дефицитът за 2023 г. беше отчетен на 1,9% от БВП, което е значително намаление от 2,9% за предходната година. Това отчасти се дължи на късното приемане на бюджета за 2023 г., което ограничи разходния капацитет в сравнение с първоначално планирания бюджет с въздействие върху междинното потребление. Освен това може да се отдаде на нормализирането на цените на енергията, което допринася за рязко намаляване на субсидиите (намаляване с 46,7% спрямо 2022 г.). Положително въздействие имаше и от въвеждането на 100% дивидент за държавните предприятия с очаквано въздействие върху бюджета от 0,6% от БВП и от пакет от мерки за повишаване на събираемостта на приходите, включително в областта на фискалния контрол на стоки с висока фискален риск, с допълнително въздействие от 0,3% от БВП.

За 2024 г. дефицитът се предвижда да бъде 2,8% от БВП. В съответствие с промените в политиката, законодателни през 2022 г., разходите за пенсии и заплати се предвижда да се увеличат през прогнозния хоризонт. Увеличението на приходите само частично компенсира допълнителните разходи.

По-специално се очаква приходите да се облагодетелстват от преустановяването на намалената ставка на ДДС за няколко стоки и услуги и от въвеждането на вътрешен допълнителен данък за мултинационалните компании. Прогнозираните увеличения на вноса през 2024 г. ще увеличат допълнително приходите от косвено данъчно облагане. Дефицитът през 2024 г. също е повлиян от очакваното пълно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, оценено на 0,8% от БВП.

След пик през 2023 г. поради завършването на проекти, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014-2020 г., публичните инвестиции се очаква да намалеят през 2024 г. Започвайки от ниско ниво през 2023 г., се очаква известен положителен принос от изпълнението на ППР инвестиции, въпреки сериозните забавяния.

През 2025 г. дефицитът се прогнозира на 2,9% от БВП въз основа на непроменени политики. След промените в основните параметри на политиката по доходите като минималната работна заплата и праговете на осигурителния доход се очаква малко по-рязко увеличение на социалните вноски.

Приходите се подкрепят и от като цяло положителна макроикономическа перспектива и по-специално от благоприятното развитие на пазара на труда. Предвижда се изпълнението на RRP да се увеличи умерено спрямо нивото от 2024 г. и се очаква също положително въздействие върху публичните инвестиции от натрупването на военни разходи, регистрирани при доставката.

Прогнозите са съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет да нарасне от 23,1% през 2023 г. на 24,6% до 2025 г. Рисковете за фискалната перспектива на България все още са насочени надолу, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите не се компенсират напълно от структурни мерки, които надхвърлят 2025 г.