Планината Славянка все още гори

Планината Славянка все още гори . Натам се насочва високо проходима техника. Краткият дъжд над с. Сенокос обаче е потушил някои от огнищата в този район.

Това обобщи бТВ.

Пътищата са отворени и евакуираните жители на с. Цапарево вече са си у дома. Не такава обаче е ситуацията в с. Сенокос, където огънят е овладян само от едната страна.

За Зорка Самарджийска от с. Цапарево това е втори пожар. 80-годишната жена губи къщата си от мълния през 2014 г.

„Тогава идваха от bTV, синът ми и снаха ми са давали интервю. И какво?! Нищо не стана след това интервю“, обяснява възрастната жена.

В деня на последния пожар Зорка тръгва по пътя към Сандански с 87-годишната Параскева Стефанова.

„Много е страшно. Сега обаче се успокоихме. Важното е да сме добре и това да не се случва втори път. Пожарите са по-лоши от войната – да бягаш от къщата си, заради пламъците“, обяснява Параскева.

Пет дни по-късно огненото бедствие в с. Цапарево е овладяно и двете жени се прибират.

Не така стоят нещата с пожара по българо-гръцката граница.

Специални багери са стигнали до тази част на Пирин. 16 дни те се опитват да изчистят пътя, за да не стигне пожарът до българската част на планината.

„С всеки изминал ден пожарът слиза все по-надолу по склоновете в българската част на планината. С тежка верижна техника се опитваме да направим достатъчно широки просеки, за да спрем разпространението на огъня“, обяснява Георги Динев, областен управител на Благоевград.

В с. Сенокос евакуираните хора също не са се върнали по домовете си. Зорка Самарджийска казва, че каквото и да се случи, по-хубаво от родния дом няма.

„До кого ли не писахме... Върнаха ни отговор, но нищо“, обяснява Зорка.

В някои части на областта в съботния ден заваля дъжд, но не и в с. Цапарево. Затова екипите на пожарната остават на място.

Екипите от с. Микрево са преместени в с. Петрово, защото населеното място е най-близо до планината Славянка и до границата ни с Гърция.