ЕЦТП: Казусът с пътната връзка от Софийски околовръстен път (СОП) към бул. „България“

Защо кметът Терзиев иска хората да плащат винетки, за да използват СОП и ССТ и умишлено ли спира проекта за изграждане на пътната връзка от кв. Павлово до пътен възел „Банкя“? Питат от Европейският център за транспортни политики (ЕЦТП).

Съоръжението е строено по морално остарели нормативи и към днешна дата е неадекватно, както от гледна точка на вертикални натоварвания /моторните превозни средства, собственото тегло на конструкцията, тротоари, парапети и т.н./, така и по отношение на модерните постижения в областта на сеизмичното осигуряване.

Освен предходното е видно от състоянието на повредения стълб, че елементи от моста са с изчерпана носимоспособност, което представлява и най-голямата опасност. Това поставя съоръжението в така нареченото аварийно състояние. Никой не може да гарантира, че мостът няма да падне от собственото си тегло, а напротив, абсолютно е сигурно, че ще последва тежка авария с потенциал за множество жертви при сеизмично събитие /земетресение/.

На първо време трябва да се гарантира безопасността на гражданите, преминаващи под пътното съоръжение, като един от вариантите е изграждане на временно скеле, което да „подпре“ съоръжението, като се вземат предвид всички релевантни фактори, включително земна основа, начин на фундиране, провисване и натоварване на конструкцията и т.н.

Под натиска на обществения интерес Столична община предприе мерки за спиране на движението върху и под съоръжението. Въпреки това след заплахи за протести преди няколко дни от страна на гражданите, бе започнато изграждането на скеле, чиято функция остава неясна. Трудно е да се каже и за чия сметка се изгражда скелето, както и кой го изгражда. А също означава ли това, че ремонтът е започнат и за чия сметка? Проведена ли е процедура и кой я е спечелил, на каква цена? Забележително е, че когато се разбра за предстоящия протест опасното място най-накрая бе заградено с плътни огради, което само по себе си създава въпроси за предишната липса на адекватни мерки за защита.

Има три основни въпроса, които се нуждаят от яснота:

1. Когато Столична община затвори мостовото съоръжение на какво основание предприе това действие, ако приемем, че твърденията на кмета Терзиев са верни и пътната връзка е собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)?

2. Ако мостът е собственост на АПИ, защо Столична община възлага и заплаща обследването?

3. Ако пътната връзка е собственост на АПИ, то тогава защо през 2018 г. именно Столична община е платила ремонта на моста?

Друг важен въпрос е свързан с желанието на кмета на София да развали договора за съвместна поддръжка на пътища от републиканската пътна мрежа (РПМ) преминаващи пред гр. София. Подобна стъпка ще доведе до потенциалното обременяване на жителите на София и околните населени места с допълнителни такси за винетки. Защо и съгласни ли са жителите на населени места, като Божурище, Иваняне, Мрамор, Локорско, Лозен и други да плащат винетки, за да стигнат до София?

Още един въпрос излиза на дневен ред. Ако е истина това, че Терзиев иска преразглеждане на договорите за съвместно поддържане на участъци от РПМ, преминаващи през урбанизираната територия на София, то заради това ли умишлено спира изграждането на последния участък от СОП между кв. „Павлово“ и АМ „Струма“? А може би става дума не за удобството на гражданите, а за личен или дори и финансов интерес на определени кръгове?

Сериозна загриженост предизвиква четиримесечното бездействие от страна на Столична община. За същото време, според мнозина експерти, мостът можеше да бъде напълно реконструиран или дори изграден наново. Появяват се опасения, че се цели протакане във времето, за да се създаде условие за срутване на съоръжението с цел да се увеличи многократно стойността на ремонта. Въпросите са много, но ситуацията е безпрецедентна и отразява лошото и некомпетентно управление на инфраструктурни проекти в столицата.