Получаваме два пъти по-ниски заплати, отколкото произвежда икономиката, и което тя може да си позволи, заяви на пресконференция в Пловдив президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Българинът не е беден, защото е мързелив, а защото имаме най-лошо първично разпределение на дохода, категоричен е Димитров.
Според представително изследване за нагласите, очакванията и исканията на работещите българи гражданите считат за нормално минималната заплата да достига 450-500 лв., а средното месечно възнаграждение да варира между 900 и 1000 лв.
По думите на президента на КНСБ тези цифри могат да бъдат постигнати във времето.
Няма пречка от 1-ви януари 2015-та, минималната работна заплата да стане 400 лв, категоричен е Димитров.
"КНСБ няма да застане зад популистки искания от порядъка на 1000 лева минимална заплата или 500 лева минимална пенсия. Ние искаме обаче доходите в България да вървят заедно с ръста на производителността на труда. Те далеч изостават от тях", смята профсъюзният лидер.
Той се позова на данни, според които през паритета на покупателната способност равнището на БВП в България е 47 на сто от средноевропейското. Подобно е и нивото на покупателната способност. Работните заплати в индустрията спрямо средноевропейските, измерени отново през паритета на покупателната способност, са около 20-21 на сто.
"Казано по-просто вземаме два пъти по-ниски заплати от това, което произвежда икономиката и което тя може да си позволи", обясни Димитров.
С осем от нашите основни членове, съвместно с браншови работодателски камари, изготвяме програма за индустриализацията в България. В разработката ще участват представители и на нацинолнално представителните работодателски организации, академични среди и международни експерти, каза още Димитров.
„Основната цел на проекта е да изготвим програма за индустриализация, която дава допълнителна и нова стойност за икономиката”, заяви Пламен Димитров.
Пламен Димитров коментира и състоянието на пенсионната и здравната системи в страната. „Пенсионната система е в състояние на свободно падане и следващият проблем на България след демографията е именно тя”, изрази тревога президентът на КНСБ.
Той подчерта, че е необходимо незабавно правителството да се върне към изпълнение на споразумението между социалните партньори от 2010 г. относно реформата в пенсионната система, както и че дебатът за това трябва да започне сега, преди изборите.
По отношение на реформата в здравеопазването президентът на КНСБ каза, че е необходимо да да бъде определен пакетът от услуги, който НЗОК трябва да може да покрие, а за допълнителни – да бъде приет механизъм за предоставянето им. Пламен Димитров изтъкна, че е крайно време да се направи задължителна националната здравна карта, за да се знае какви и къде трябва да са болниците.
По отношение на новите болници – те могат да бъдат приети само в нов бюджетен период и само ако има необходимост от разкриването им. Президентът на КНСБ коментира данните, че през 2013 г. са разкрити 10 нови болници, а са разширени 57. „Това всъщност значи, че има 67 нови болници. При положение че населението намалява, как болните се увеличават? В това няма логика”, заяви Пламен Димитров.
Той коментира още, че трябва да се изчистят още въпросите около това къде да има спешни центрове в страната, както и кадровата политика, тъй като все повече лекари и медицински сестри напускат България, за да намерят по-добра работа и доходи в чужбина.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА