Христо Петров: В НС се бориш някой да не хвърли дъвка по теб. В ЕП тези изцепки не минават

Той беше рапър. С музиката и посланията си, без цензура и политическа коректност, разказваше за обществото ни и политиката. Той е градско момче, софиянец от квартала, но влезе в политиката, в българския парламент, а след това и в Европарламента.

След една година в сърцето на европейските институции Христо Петров-Ицо Хазарта разказва пред БТВ за живота в Брюксел, бюрокрацията и политиката.

„Единствената ми база за сравнение е българският парламент, в който бях последните три години. И когато се налага да сравняваш едно работно място с българския парламент, шансът то да ти хареса не е никак малък“, казва Христо Петров.

Но депутати, чиято роля е да саботират работата на Европейския съюз, има и в Брюксел.

„Едно от първите неща, които ми направиха много силно впечатление тук, беше на първата пленарна сесия в Страсбург. Има една дама от Румъния - Диана Шошоака, която на едно от първите заседания дойде с някакви чували, някакви намордници, започна да кълне, да вика. Беше много срамно. След което на третия път, когато тя продължи да се държи по този начин, председателката каза: „Уважаемо госпожо, търпях ви достатъчно, напуснете залата.“ След което, както всичко беше много учтиво, много политкоректно, много симпатично - така се появиха едни хора, квестори, хванаха я за яката и като мръсен парцал за няколко секунди я изхвърлиха от залата, без да се съобразяват евродепутат ли си и каква си“, разказа Христо Петров.

„И аз много бих се радвал да се случи в българския парламент, защото когато основната част от времето ти там минава да се бориш с някого да не ти скъса кабела на микрофона или да не хвърли дъвка по теб, тогава е малко трудно да се занимаваш с законодателна работа. Тук тези изцепки не минават“, казва българският евродепутат.

Христо Петров определя себе си като непрофесионален политик. Бил респектиран в първия си работен ден в Европарламента.

„Сядам в групата на Renew и до мен се пада един господин. Аз виждам на табелката, че пише „Словения“ и започваме да си говорим. Той ми казва – „Ти какъв си, кажи ми за теб“, и аз му казвам: „Ами, аз съм артист, изпълнител, рап музика. В момента съм тук, но последните три години така се разви живота ми, че влязох във българската политика. Исках там да помогна, успях да постигна някои неща, много повече не успях да постигна и сега ето ме тук. И той ми казва – „Знаеш ли, много интересно, и аз съм артист. Имах шоу, бях имитатор. Имах шоу в националната телевизия, но на мен така ми се разви живота по странен начин и станах министър-председател на Словения.“ Викам: „Бате, твоята история бие моята, честно.“ Марян Шарец - той е изключително интелигентен човек, голям приятел“, разказва още Ицо Хазарта.

Големият приятел на Христо Петров в Брюксел и бивш премиер на Словения Марян Шарец днес е докладчика за напредъка на Босна и Херцеговина по пътя ѝ към ЕС.

„Огромно богатство от хора, които можеш всеки път, когато имаш нужда от съвет или от информация, те да са насреща и нещо много важно, което пак, без да обиждам никога в България, в парламента, но колкото по-нависоко стои един човек тук, толкова по-малко си придава важност“, казва Христо Петров.

Той ни приема в парламентарния си офис в Брюксел, за да ни представи изключително интересния си екип и да ни разкаже за своите цели и задачи в Брюксел и Страсбург.

„За добро или за лошо, в един момент видях, че ситуацията не се променя с песни, не се променя с интервюта, не се променя с постове в социалните медии, а се променя понякога през места като това. Затова съм толкова благодарен, че ме изпратиха хората тук и много ми се иска, когато имам резултати, да мога да го покажа на хората“, казва той.

Христо Петров работи по социални проблеми, свързани с деца, ученици и проблема с детската бедност.

„Аз съм вицепрезидент на Комисията по култура и съм част от комисията EMPL, която е Employment and Social Affairs, което е еквивалент на нашата социална комисия в парламента“, обяснява той.

Дори в песните на „Ъпсурт“ няма сюжет, в който депутатът Ицо Хазарта е вицепрезидент на комисията по социални въпроси в Европарламента в Брюксел.

„В моята предизборна кампания аз съм имал една цел. Обяснил съм на хората, искам да направя лагери образователни по линия на езиково обучение, спорт и изкуство. По отношение на децата и детската бедност най-голямото нещо, което ми се случи тук, е, че ме избраха за председател на една работна група по прилагането на Child Guarantee. Това са едни неща, които трябва да се гарантират на децата в най-голяма бедност. А именно безплатно образование в ранна възраст, поне едно топло ястие на ден, здравеопазване и т.н. Комисията отпуска на всяка държава пари, които само за това да се харчат“, обяснява Христо Петров.

„В България невинаги се връщах изморен, но винаги ми беше гнусно, защото тук аз си давах сметка още първите шест месеца, че тук реалната работа на евродепутат аз я свърших повече, отколкото за три години почти в България. Защото тук от сутрин до вечер, ако имаш желание, всичко е направено така, че да ти се помогне и да вървиш напред“, казва още той.

Христо Петров има екип от общо пет сътрудници, които е избрал и назначил. Бившият рапър, а днес евробюрократ, ни разказва как работи Брюксел.

„Тук бюджетът е голям. Можеш да си позволиш да вземеш компетентни хора и то такива хора, които да работят само за теб и само за приоритетите, които ти имаш. Има нещо много важно, което съм страшно доволен и го използвам. Има един цял отдел - рисърч отдел, в който работят десетки хора. Това е нещо като професионален Гугъл. Сега в момента, по повод един голям доклад, по който ще работя края на годината, започвам по него. Този рисърч отдел ми прави едно огромно проучване, за което ме предупредиха, че ще им отнеме няколко месеца. Но то е ключово и супер важно, да мога аз да свърша тази работа като хората. И то те мотивира“, разказва Христо Петров.

Назначил французина Орелиен Помие заради опита му в Европарламента. Другата своя сътрудничка депутатът открил в ромската махала на пазарджишкото село Ракитово. Тя му изпратила СV, той направил онлайн интервю с нея от офиса в Брюксел, по време на което чак не повярвал, че момиче от махалата кандидатства за работа в Европарламента. Ренета също е завършила своето образование в Европа – завършва „Политически науки“ в Брюксел. Всички сътрудници в офиса са млади и завършили престижни европейски университети.

Христо Петров разказва за своите европейски отношения с останалите български евродепутати – повечето негови политически опоненти в България.

„Най-опитните хора в началото тук е това ми казаха - започвай да си търсиш подкрепа, защото колкото повече хора събереш, колкото повече контакти имаш, толкова по-голям е шансът твоите неща да минат. Най-лесното нещо е да тръгнеш да търсиш кусури на другия. Кусурите си ги знаем цял живот. И в един момент си даваш сметка, че ти трябва да намериш общи посоки с някого, ако искаш все пак да събереш това мнозинство. И тук мога да кажа хубава дума за доста български евродепутати. Няма да го скрия, потърсих подкрепа от Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ивайло Вълчев. И би трябвало да кажа, че я получих, защото макар да сме на други мнения, по други въпроси, аз им казах - виж, това е важно за България, това ще е добро. Случвало се е те да ме търсят за подкрепа. Ето да кажем Радан Кънев - той си плува в дълбоките води, там са Зелената сделка и въобще с индустрията. Андрей Ковачев - външни работи, Андрей Новаков -превозвачи, Никола Минчев - вътрешен пазар, Цвети Пенкова - за друго, Вигенин -за друго. А личните квалификации и оценки единствено могат някого да му погаделичкат самочувствието или да го обидят, в зависимост от това в каква посока са. Не бих искал за никого да казвам лоша дума“, казва евродепутатът.

Само за година в Европарламента Христо Петров вече е възприел политкоректния език, когато говори за своите политически опоненти. Единственият, който даже не споменава, е проруският депутат от България в Европа Петър Волгин. Затова го питаме как се разбира с него на европейско ниво.

„Петър Волгин го познавам повече от 20 години. Единственото, което мога да кажа, е, че ми е доста мъчно, че неговият път се разви така. Но те си имат техните цели, те са легитимни политически цели - да излезе България от Европейския съюз. Не знам защо трябва да получаваш заплата в евро, докато се бориш за това, но явно, че така е. И пак казвам - ето и в момента, казвам го и съжалявам, че го казвам. Аз не искам да се разправям. Вижте, аз имам ограничено време. Това са едни години безценно време. Евродепутат не става всеки, не става завинаги. Ако се концентрирам, ако съм умен, ако достатъчно съвестно и добре си използвам тези възможности, които имам тук, аз мога да свърша някакви наистина яки неща. Да може да не ме е срам, като се върнат тези хора да ме питат – „Абе ти, освен да взимаш заплата там, какво свършиш?“

Новият политкоректен евродепутат Христо Петров все пак се връща към своя познат у нас стил, когато започваме да говорим за мащабната антиевропейска кампания у нас и конкретно за опита да бъдем спрени към еврозоната.

„От една страна трябва да покажем, че сме изправени наистина пред изключително важна промяна, която промяна пречи на определени сили. Пречи на Русия, да го кажем направо. Защото, преминавайки към еврото, ние блокираме едни основни лостове, които има срещу нас и които биха могли да ни влияят негативно“, казва Христо Петров.

„Всеки има право да си говори каквото си иска. Има хора, чийто единствен път в живота е политиката. И когато твой единствен път в живота е политиката, ти се стремиш да следваш твой път, но невинаги този път е същият с пътя на твоя народ. И аз се боя, че в България има хора, които за да вървят напред, са готови да си похарчат собствения народ. А в Румъния искат да са в еврозоната, но не могат. В целия свят има хора, множеството от хората в този свят се стреми да бъде в ситуация, каквато сме ние в момента най-накрая, след толкова усилия, да стигнем до това място. И в един момент цялата тази ситуация се представя като някаква... Едва ли не, че някой ни моли? Не бе, никой не ни моли“, казва евродепутатът.

Ние сме по-богати от сърбите, по-богати от Северна Македония, по-богати от Босна и Херцеговина. От 200 и повече държави на този свят, ние сме пред повече от 170 държави по богатство. И всичко това не е даденост. То не е нещо, което просто само се случи. То се случи и продължава да е факт, защото сме част от Европейския съюз. Но аз се боя, че има една народна мъдрост, че човек осъзнава какво е имал, когато го е загубил. И много се надявам да сме достатъчно мъдри, да не стигаме до това осъзнаване, след като загубим нещо. Но ние няма да го загубим. Аз вярвам, че мнозинството хора в България са достатъчно разумни да си дават сметка, че ние нямаме алтернатива“, завършва Ицо Хазарта.