Без референдум за изборните правила - Обновена

Парламентът отхвърли предложенията на президента и на Инициативен комитет за произвеждането на национален референдум по изборни въпроси. Дебатът продължи повече от 3 часа.

Преди това народните представители отхвърлиха предложението всеки един от въпросите, които да бъдат включени в референдума, да бъдат гласувани поотделно. Председателят на НС Михаил Миков обяви: „Няма прието решение за провеждане на национален референдум”. Дебатът както винаги се разгорещи, а след него от Инициативния комитет обявиха, че ще атакуват решението на депутатите пред Върховния съд.

Парламентът не прие и предложение на Янаки Стоилов въпросът за задължителното гласуване да бъде формулиран така: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на парламентарни избори за български граждани, живеещи на територията на Република България, последвано от налагане на санкции при негово неоправдано неупражняване?”

Дебатът по референдума за изборните правила се превърна в ожесточен и не особено градивен спор. 

Парламентът обсъди произвеждането на референдум за промени в изборното законодателство по предложенията на президента Плевнелиев и на инициативен комитет за задължително и електронно гласуване и за частична мажоритарна система. 

Едното предложение бе внесено от президента Росен Плевнелиев на 30 януари 2014 г., а другото - от Инициативен комитет на 10 март 2014 г. Депутатите трябва да решат дали искането за референдум е основателно и дали трябва да се състои допитване до гражданите.

Обсъждането бе отложено за 16.30 часа по искане на депутата от ГЕРБ Димитър Лазаров.

В пленарната зала не присъстваха представители на президентската институция, като се мотивираха, че са били представени мотивите за искането на референдум от страна на президента няколко пъти и изчерпателно. За обсъждането в пленарната зала бяха поканени председателят на инициативния комитет проф. Георги Близнашки, Александър Кьосев, Светла Божилова, Калин Янакиев и други. 

 „Не се страхувайте от собствения си народ”, призова проф. Близнашки. И добави: „Вярвайте в неговия разум, в неговата добра воля. Дайте шанс на българските граждани да се произнесат по всички тези въпроси на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Нека те да бъдат съпроводени с общонационален референдум по изборната реформа. Ако се възприеме всяко едно от решенията на държавния глава това ще бъде пробив в днешното политическо статукво. Ако се възприемат и трите, тогава ще имаме едно качествено ново състояние на народното представителство, на националния политически живот в Република България”.

Становището на правната комисия е, че задължителното гласуване може да се въведе чрез промяна в конституцията, а искането за мажоритарен избор на част от депутатите и дистанционния вот били обяснени неясно. Правната комисия отхвърля предложенията. 

БСП иска въпросът за референдума да е само за задължително гласуване, което да важи само за гражданите на територията на страната и само за парламентарните избори. От ГЕРБ и от инициативния комитет искат допитването да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори.

Факт е, че проведените избори показаха изключително високо ниво на контролиран вот и купуване на гласове. Затова много от българските граждани, са на мнение, че задължителното гласуване ще намали контролирания вот. Затова съм „за” българските граждани да се произнесат в референдум за задължителното гласуване. Това заяви от парламентарната трибуна заместник-председателят на Народното събрание Мая Манолова. 

„Референдумът не е просто социология искаме ли мажоритарно гласуване”, коментира Мая Манолова.  За мажоритарния избор, Мая Манолова заяви: „Освен това твърдя, че този въпрос няма как да бъде редактиран, защото би подменил истинския смисъл”.

Манолова се обяви против провеждането на референдум за въвеждане на дистанционно електронно гласуване. „Искането на вносителите не е съобразено с решението на КС, който го обявява за противоконституционно”, заяви тя.

Заместник-председателят на НС предложи проект за решение с мотиви за това на какво основание да бъдат отхвърлени двата въпроса за електронно гласуване и избор на народни представители с мажоритарен вот и за разделяне на въпросите.

Лидерът на ДПС Лютви Местан обясни, защо движението е против референдума: "Проблемът с пороците на политическата система е наш, на нашата собствена непригодност, на нашата нереформираност, на нашата немодерност на партиите. И ние не можем да прехвърлим собствената си отговорност върху българските граждани.

"Дълбоко вярвам, че задължителният вот няма да излекува нито един порок на политическа система, но ще задълбочи редица нейни пороци. Честит празник! Гласувайте си измененията! Нас в това решение ни няма! Видимо не са налице предпоставки да се разчита, че този способ изведнъж и задължително ще възпроизведе демократичен резултат”, заяви Местан.

Той не се съмнявал какъв ще бъде резултатът от допитването - мнозинството ще отговорят с „да”.

"Тези български граждани вече са облъчени с романтичната идея, че чрез реформирането на избирателната система ще успеем да реформираме политическата система”, допълни Местан.

Позицията на ГЕРБ е в подкрепа на предложението за провеждане на национален референдум по трите въпроса, предложени от президента и подкрепени от Инициативния комитет. Това заяви заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева. „Изборният кодекс, приет по времето на ГЕРБ, бил виновен за политическата система – дълбоко погрешна теза. Днес имаме нов Изборен кодекс, който в голямата си част преписа предходния кодекс. Президентът беше длъжен да отговори на очакванията на гражданите и го направи по правила, приети в действащ закон”, заяви Цачева.

„Над 500 000 наши гласове подписаха искането за подкрепа на този референдум. Днес сме в хипотезата, в която трябва да кажем – ще подкрепим или отхвърлим. Много се надявам да има промяна в разбирането от времето, когато в правна комисия не успяхме да приемем решение. Очаквам от тази политическа сила и нейните представители да кажат – Конституцията ли се промени, та днес вече е възможно да имаме задължително гласуване като въпрос, или какво се случи, господа социалисти? Защо не можеше през март, защо не можеше, когато приемахме изборните правила”, попита Цецка Цачева.

Тя направи предложение за проект на решение по предложение за произвеждане на национален референдум, който гласи, че парламентът одобрява предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет и президента, със следните въпроси: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”.

Червеният депутат Христо Монов взриви по време на дебатите в НС за референдума трибуната с крясъците си, че подписката е недействителна, защото всеки пети подпис е невалиден. Лъжци такива, разкрещя се той, като жестикулираше бурно. Веднага след като си седна на мястото, към него се насочи гербаджията Димитър Главчев, понесъл кутия с надпис "дрегер", тъй като веднага се появиха подозренията, че червеният депутат не е в трезво състояние. Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов се включи и призова да не се допускат лица в подобно състояние, защото това допълнително уронвало престижа на Народното събрание.

Вие сте уникални в ГЕРБ, изтъкна Антон Кутев. Той защити съпартиеца си Христо Монов, обръщайки вниманието към Цветанов с член от правилника на НС, според който депутат с ефективна присъда трябва да бъде отлъчен от парламента. Намираме се в уникална ситуация, посочи социалистът. Той припомни и думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че всеки, който получи ефективна присъда на първа инстанция, трябва да отиде в затвора. Социалистът поиска парламентът да анализира въпросния текст. Има ли право човек с моралните качества на Цветан Цветанов да взема думата, попита Кутев. В този момент депутатите от опозицията си разменяха кашона, който символизираше дрегера. Моля кашонът да бъде изнесен извън зала, поиска Алиосман Имамов.