Отнемат ли вносните работници възможностите за труд на младите у нас

Заетостта остава относително стабилна, но зад това се крият важни структурни размествания по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове, сочи анализ на Институтът за пазарна икономика през второто тримесечие на 2025 г. Той е базиран на данните на Националния статистически институт.

Коефициентите на заетост по възрастови групи показват ясно изразени разминавания. Най-тревожен е спадът при младите хора (15-24 години) – спадът е 3.,1 процентни пункта през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25-34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6,2 пункта.

"Няма драстични промени на пазара на труда. Нивото на заетост е относително високо - дори не достигат хора, чрез които фирмите да разширят дейността си и да има икономически растеж. През последните 5 години намалява броят на младите, отпаднали от училище. Младежката безработица продължава да бъде на нива, по-високи от средните за ЕС. Това значи, че младите не са подготвени за пазарното търсене или се занимават с неща извън учене и работа. Именно последните са най-тревожната част от обществото. Единият вариант е да са част от "сивата", недекларирана заетост - това са 500 000 души, които дърпат статистиката за доходите надолу", каза зам.-председателят на БСК Мария Минчева в студиото на "Здравей, България".

Според нея вносът на работници от чужбина по-скоро става в рамките на сезонна заетост - 3 до 5 месеца. "Не може да се говори, че те изместват българското население, защото работодателите предпочитат да наемат местни хора - за да няма бюрократични проблеми и документални забавяния. Да не си представяме социален дъмпинг, напротив, работодателите са недоволни, че не могат да използват потенциала на младото поколение", заяви Минчева.

Икономистът Стоян Панчев посочи, че последният анализ на ИПИ показва първите ефекти от интензивния внос на работна ръка от трети страни.

"Внесли сме населението на Смолян два пъти като работници. В секторите, в които те имат най-голямо присъствие, се забелязва най-голям спад на заетостта на българите - туризма, строителството и промишлеността. Изместени са младите и най-неопитните и необразованите. Всъщност работници не се намират заради ниските заплати", коментира Панчев.

Заетостта остава относително стабилна, но зад това се крият важни структурни размествания по възраст, образование, икономически дейности и професионални класове, сочи анализ на Институтът за пазарна икономика през второто тримесечие на 2025 г. Той е базиран на данните на Националния статистически институт.

Коефициентите на заетост по възрастови групи показват ясно изразени разминавания. Най-тревожен е спадът при младите хора (15-24 години) – спадът е 3,1 процентни пункта през 2025 г. след относително стабилни движения в предходните години. При 25-34-годишните също се наблюдава изненадващо влошаване – минус 6.2 пункта.

По-зрелите възрастови групи (35-44 г. и 45-54 г.) отчитат по-умерени спадове, съответно от 2.8 и 1.8 пункта. При най-възрастните работници (65+ г.) има стабилен ръст от 0.4 п.п. спрямо същото тримесечие на 2024 година. Тези данни показват по-голяма трудност за навлизане на младите работници на пазара на труд и потенциално изоставане на сезонната им заетост в туризма и селското стопанство.

Според председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Павлин Косев във всички сектори има недостиг на кадри. "В туризма се внасят много работници, но това е защото сферата се разширява. Има ниша, заради която има нужда от повече кадри, правят се и онлайн обучения. Има и работодатели със социални пакети и подходи, с които мотивират служители, които идват от трети страни всяко лято. Някои дори провеждат изнесени интервюта в малки населени места", обясни той.