14 юни 1923 г. Екзекуцията на Александър Стамболийски

На 14 юни 1923 г. след няколкодневни мъчения издъхва премиерът Александър Стамболийски.

Покушението срещу министър-председателя е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи подкрепа извън средите на селячеството, а срещу него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат.

Няколко дни по-късно законният министър-председател е заловен и заедно с брат му Васил е подложен на нечовешки изтезания в къщата им край с. Славовица.

Рязан с нож и прободен близо на сто места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в нечовешки мъки. Впоследствие главата му е отрязана. След тази садистична екзекуция, колелото на насилието в българската история отново се завърта, помитайки след себе си малкото останал здрав разум в политическата ни действителност.

Историците припомнят, че Стамболийски е третият убит премиер в аналите на Третото българско царство.

Началото е поставено със Стефан Стамболов, който е убит на 15 юли 1895 г. в центъра на София.

По-малко от десет години след това политическо убийство България е поразена от убийството на още един премиер. През 1907 г. Димитър Петков, който оглавява 27-ото правителство на България, е убит от политическите си противници на бул. „Цар Освободител“ в София. Погребан е до Стефан Стамболов. Димитър Петков е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. И двамата имат съдбата на баща си – убити са от политическите си противници.