3 юли 1877 г.: Българското опълчение преминава Дунав и стъпва на родна земя

На днешната дата – 3 юли (22 юни по стар стил) през 1877 г. – се провежда едно от най-емоционалните и съдбоносни събития в хода на Руско-турската освободителна война. Българското опълчение, създадено като самостоятелно доброволческо военно съединение в рамките на руската армия, преминава река Дунав при град Свищов и стъпва на българска земя.

Няколко дни след успешното форсиране на реката от руските главни сили, опълченците напускат лагера си в Плоещ и се отправят към речния бряг, за да се влеят в редиците на Предния отряд на генерал Иосиф Гурко. Към този момент Опълчението наброява около 7500 бойци, организирани в шест дружини и командвани от руски офицери и българи с военен опит. Негов командир е генерал-майор Николай Столетов.

Цветът на нацията тръгва на бой

Преминаването на реката се превръща в изключителен духовен триумф за българското националноосвободително движение. Историците посочват, че в редиците на опълчението се включват млади, високообразовани българи, оцелели участници от Априлското въстание, хъшове от Румъния и доброволци от всички краища на поробената родина. Почти всички те са оставили семействата си, водени единствено от идеала за чиста и свободна България.

Веднага след преминаването на Дунава, Опълчението навлиза в първия освободен български град – Свищов, а три дни по-късно влиза триумфално в старата столица Търново.

Кръщението в огъня

Първоначалното скептично отношение на част от руското висше командване, което разглежда Опълчението основно като охранителна и помощна единица, бързо бива опровергано. Само седмици след като стъпват на българска земя, доброволците с легендарното Самарско знаме преминават Стара планина и се изправят в чутовни, неравни битки срещу армиите на Сюлейман паша. Героизмът им при защитата на Стара Загора и в епичната Шипченска епопея се превръща в преломен момент за изхода на войната и предначертава раждането на Третата българска държава.

Днес събитието остава символ на върховната готовност на българския народ сам да извоюва своята свобода и да плати за нея с най-ценното – живота на своите синове.

Материалът е подготвен въз основа на исторически архиви, данни от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа" и хрониките на Българската национална телевизия (БНТ) и Информационна агенция Дарик.