8-те екзистенциални кризи в човешкия живот

Публикувана: 17 Февруари, 2017 17:06
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 5591
8-те екзистенциални кризи в човешкия живот
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ

Кой съм аз? Какво искам от живота? Ще успея ли? - това са основните въпроси, над които си блъскаме главите, когато преживяваме т. нар."екзистенциални кризи".

Руски психолози разграничават следните 8 силно емоционални момента в живота, през които всеки нормален човек преминава.

Криза № 1 - „укрепване на корените“

Първият важен етап в поредицата кризисни периоди в живота на човека е от 3 до 7-годишна възраст. Това е времето, когато се формира отношението към света: безопасен ли е той или враждебен. В този етап най-съществено е как се чувства детето в семейството, обичат ли го, приемат ли го или е в ситуация на „оцеляване“ - не физическо оцеляване, а психологическо: доколко малкият човек се чувства защитен сред близките си.

Този период е много важен, тъй като от чувството, че околният свят е доброжелателен, зависи самооценката, отношението на човека към самия себе си.

Обичаното в този етап дете пораства с чувството за значимост на собствените му усилия. Такива деца стават оптимисти, не се страхуват да бъдат самостоятелни и да вземат решение. В случай на нездрава семейна атмосфера, се формира човек вечно съмняващ се, неинициативен, апатичен. Такива хора, когато пораснат, не са способни да приемат както себе си, така и друг човек.

Криза № 2 - „По-добър ли съм аз или по-лош?"

Следващата криза се появява в периода между 10 и 16-годишна възраст. Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват чрез сравнение с достойнствата на другите хора. Най-важен е въпросът: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“. Задачата на човека през този период е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.

Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили – „аз мога всичко сам“. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници.

Неувереността в собствените сили, завистта към чуждите успехи, зависимостта от чуждото мнение, от чуждите оценки са тези недостатъци, от които човек, непреминал позитивно през втората криза, страда през целия си живот.

Криза № 3 - криза на самоидентификацията

Третият кризисен етап е във възрастта от 18 до 22 години и е свързан с търсенето на своето място в света. Тогава осъзнаваме, че животът не е черно-бял, както изглежда в предния период и е необходимо да разберем цялото разнообразие на външния свят, който се оказва много по-сложен и нееднозначен, отколкото досега.

Тук става дума за търсене на собствения път в този шарен свят, самоидентификация. За успешно преминаване през тази криза говори умението спокойно и отговорно да приемем собствената си личност такава, каквато е, с всички качества и недостатъци, с ясното съзнание, че най-важна е собствената индивидуалност.

Криза № 4 - разколебаване на "абсолютизмите"

Следващата криза е в периода 22-27 години, и ако се премине благополучно, носи умението смело да правим промени в собствения си живот, според личностната ни промяна. Нужно е да преодолеем в себе си някои крайни вярвания, че всичко постигнато в живота до този момент е завинаги и нищо ново няма да има.

Житейският път, по който сме се движили до този момент, започва да не ни удовлетворява. Появява се необяснимо чувство за безпокойство, неудовлетвореност от това, което е, усещане, че всичко може да бъде по друг начин, че сме пропуснали някакви възможности и че вече нищо не може да се промени.

Ако успеем успешно да преминем през тази криза, изчезва страхът от промени, човек разбира, че всичко може да се променя и е необходимо да се променя в зависимост от това как се променяме самите ние, без страх от експерименти и старт от нулата.

Криза № 5 - „За какво ми е това? Струваше ли си усилията?“

Тази криза настъпва някъде към 32-37-та година, когато вече имаме натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати. Тук вече по-голямо значение има личната удовлетвореност, а не просто постиженията като такива.

Вместо спокойно да коригира плановете си, човек продължава да държи да не изменя на идеалите си, да се придържа към избрания курс, за да докаже, че е прав на всяка цена. Ако проявите кураж да признаете грешките си и да промените живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако не можете да започнете отначало, то периодът по-скоро ще бъде разрушителен.

Криза № 6 - "Животът не е безкраен."

Един от най-сложните етапи е периодът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безкраен, че сме натрупали твърде много „излишен товар“, че е необходимо да се концентрираме върху най-важното.

Кариерата, семейството, връзките – всичко това е еднообразно, изпълнено с много ненужни, досадни условности и задължения. През този етап битката е между желанието за израстване и състоянието на застой. Налага се да вземем решение какво да продължим да носим в бъдеще, какво може да се изхвърли, от какво може да се избавим.

Криза № 7 - Втора младост

След 45-годишна възраст започва периодът на втората младост както при жените, така и при мъжете. Човек най-накрая престава да измерва възрастта си с броя на годините и започва да мисли за времето, което му остава да изживее.

Мъжете и жените от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. И при тях организмът им бурно се променя от закономерните физиологически процеси. Жените стават стават плачливи, обидчиви, лесно се дразнят от глупости. Също като в пубертета, и при 45-годишните се изостря чувството за самота, те отново са готови да се борят за своето Аз, дори и при най-малката опасност за тяхната независимост.

Много хора възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други, обратното, виждат в този неизбежен обрат на събитията възможност за по-нататъшно израстване. Всичко зависи от това как са изживели предишните кризи.

В този период може да се открият скрити и неизявени до този момент таланти, които могат да се реализират благодарение на преимуществата на тази възраст, когато човек може да мисли не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера.

Криза № 8 - „осмислената зрелост“

След 50 години започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси повече откогато и да било. За едни личната свобода е подарък от съдбата, но много хора започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности и интереси. Изпълват се с тъга и разочарование от изминалия живот, от неговата безполезност и пустота. Това се случва при негативно развитие на кризата.

В позитивния случай човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, любов и творчески сили.

Всички тези кризисни периоди, с които е пълен нашият живот плавно преминават от един в друг, и не можеш да попаднеш на следващото ниво, без да си бил на предното и от него плавно и правилно да пристъпиш към следващото. И още повече: не можеш да прескочиш няколко нива: все някога ще се наложи да се върнеш и да си довършиш работата над грешките.

Въвеждане на коментар към статията
Име (като гост):


Напишете кода от картинката КИРИЛИЦА
(само главни букви)
Визуална кептча
Коментар с регистрация »
Коментар:
Много екстри за регистрирани потребители
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани.