Започват Великите пости

От 7 март след Сирни Заговезни започват Великденските пости. Те продължават седем седмици и приключват ден преди Великден, който тази година се пада на 24 април.

Великденските пости започват частично на Месни заговезни. От следващия ден, който е понеделник, от менюто се изключат месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни се заговява за последно с яйца, мляко и млечни продукти.

И от понеделник започва същинското постене.

По християнска традиция Великите пости започват с опрощение, изповед и причастие, което се взима от свещеник. Постите нямат същата сила, ако не са чисти мислите ни, добри делата ни и праведни думите ни.

40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна, човек пречиства тялото и душата си.

Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. За всеки пост е важно да сме в добро общо физическо здраве.

Не бива да се замества пълноценното хранене с тестени изделия, особено с бял хляб, а да се търсят източници на витамини, растителни белтъчини, минерали и фибри. Макар че през пролетта няма много пресни храни, богати на витамини, минерали и микроелементи, все пак се намират. Именно началото на пролетта е времето на спанака, лапада, копривата, зелената салата, пресният чесън и лук.

Недостигът на желязо е много характерно за пролетта, както и изобщо липсата на минерали. Копривата, киселецът са добри източници на желязо, както и всички зеленолистни зеленчуци

Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.