Чичо Сам във Венецуела – "специална военна операция" или хуманитарна мисия?

2026 г. започва наистина ударно - в 2:00 ч. след полунощ местно време на 3 януари във венецуелската столица Каракас се чуват експлозии, издигат се гъсти кълба дим, в небето прелитат самолети.

Въздушни удари поразяват военни бази и комуникационни съоръжения, след което американски спецчасти щурмуват президентския дворец, залавят държавния глава на Венецуела Николас Мадуро и съпругата му и ги откарват на американска територия, където да бъдат съдени за наркотероризъм.

Всичко това се случва в рамките на няколко часа и изглежда като същинска "специална военна операция" (записвайте си, Владимир Владимирович).

На теория, действията на САЩ са нарушение на международното право. На практика - международното право важи само за онези, които не могат да си позволят да го нарушат (и това се знае отдавна).

Да, американците нахлуха в суверенна държава и арестуваха нейния президент (доколко Мадуро е законно избран, е отделна тема). И какво от това? Някой може ли да ги санкционира за тази "волност"?

Световните реакции са, общо взето, предвидими, като много често зависят от позиционирането на съответната държава на геополитическия терен.

Интерес буди половинчатата реакция на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас - нещо, което обаче е естествено, тъй като Тръмп постави Евросъюза в наистина разкрачена позиция по казуса.

От една страна, Брюксел е длъжен да се позове на "международното право", защото в противен случай легитимира и руската агресия срещу Украйна (за САЩ може, а за Русия - не, си е чиста проба двоен стандарт). От друга страна, Евросъюзът няма никакви причини да жали за режима на Мадуро - и заради липсата на демокрация във Венецуела, но и защото режимът е доста близък с държави като Русия, Китай и Иран.

Акцията във Венецуела напомня за една друга американска военна интервенция преди 36 години - в Панама, където за сходни обвинения бе арестуван тамошният лидер Мануел Нориега.

Само дето тогава операцията продължава повече от месец и включва реални бойни действия между двете страни.

Докато сега всичко приключи за часове. Дали пък венецуелската армия не даде "царски път до 10"? Може пък и на военните там да им е писнало от простотиите на Мадуро... А и да не забравяме, че в тази част на света офицерите са традиционно десни и не се церемонят много-много с леви управници - особено, когато знаят, че имат подкрепата на Вашингтон зад гърба си (военните, не управниците).

Вече се чуват гласове как американската интервенция във Венецуела е мотивирана не толкова заради наркотероризма (макар и това да се явява проблем на САЩ), колкото да се заграби венецуелският петрол.

Пита се обаче в задачата защо досега, след като петролът си беше техен, венецуелците живееха като скотове? И дали атаката от 3 януари не се явява своего рода хуманитарна мисия?

Истината е, че за четвърт век първо Уго Чавес и после Николас Мадуро превърнаха Венецуела в коптор.

Според статия на Хуан Пабло Спинето за Блумбърг от преди малко повече от месец, "просто няма съвременен паралел с колапса на Венецуела". В продължение на години икономиката ѝ е била съпоставима с тази на Колумбия, а днес е по-малко от една пета от колумбийската, след като се е свила със 78% в доларово изражение по оценки на МВФ.

"Крайното лошо управление на икономиката в рамките на социалистическия експеримент на Мадуро и неговия предшественик Уго Чавес - което доведе до хиперинфлация и принуди около осем милиона венецуелци да емигрират - унищожи бизнес и производствената база на страната", се посочва още в статията.

Логично, икономическият крах поражда недоволство, а режимът се втвърдява, за да оцелее. Президентските избори през 2024 година са толкова брутално фалшифицирани, че по-голямата част от света (включително и редица южноамерикански държави) въобще не ги признава, протестите срещу фалшификациите са смазани с цената на десетки убити и стотици ранени и арестувани, а кандидатът на опозицията (и вероятен изборен победител) Едмундо Гонсалес получава политическо убежище в Испания.

И тук стигаме до следващия момент: кой спечели Нобеловата награда за мир през 2025 година? Мария Корина Мачадо, лидер на венецуелската опозиция.

Което говори достатъчно за международния "престиж" на режима във Венецуела.

Разбира се, действията на Доналд Тръмп по отношение на Венецуела са продиктувани преди всичко от американските интереси, нежели от загриженост за добруването на венецуелския народ. Но нищо не пречи венецуелците да спечелят от ситуацията. Неслучайно, първите новини, идващи от Венецуела след акцията, са на радващи се хора по улиците на Каракас.

Тръмп вече обяви, че САЩ поемат управлението на Венецуела до осъществяването на "безопасен, правилен и разумен преход". Ярка демонстрация на сила, с която светът, ще не ще, трябва да се съобразява.

Но докато над Венецуела се оголи късче синьо небе, над света облаците се сгъстяват. "Международното право" отива в кошчето за боклук за сметка на правото на силата. И в този свят Европа е крайно време да осъзнае, че единственият ѝ шанс е да бъде силна. В противен случай, окончателно ще се превърне в обект на геополитиката, а не във водеща сила, каквато беше в продължение на столетия.

А България? Казуси като този с Венецуела следва да се разглеждат преди всичко през призмата на българския национален интерес.

В случая: ще се вдигнат ли цените на петрола? Ако не, това е добре за България. Останалото са фенски пристрастия...